Луис Ламур - Укротяване на степта

Един индианец полетя към земята, но се оплете в юздите на коня си. Друг индианец бе изхвърлен от жребеца си.

Осаджите бяха изгубили трима мъже и два коня за броени минути, затова бяха решили да се оттеглят.

След два дена Мустанг излезе на лов за антилопи, но не се върна. Тръгнах по следите му. Не бях изминал и пет мили, когато се чу изстрел. Препуснах натам, стиснал здраво моя нов Уинчестър.

Бяха го гепили калвасите. Кракът му беше прострелян.

Нямаше шанс да ги изненадам. Те със сигурност бяха чули копитата на коня ми и се бяха подготвили. Затова ги връхлетях, стреляйки без посока и вдигайки огромен облак прах наоколо.

Изглежда бях улучил случайно един от тях, защото той скочи и извика. Калвасите държаха Мустанг натикан в една тинеста яма. Аз се устремих натам. Когато го приближих, той цапардоса един от пазещите го и се приведе към коня ми. Точно в този миг аз сграбчих Мустанг за кръста и така избягахме.

Измъкнахме се като по чудо.

Последваха много дни на изморително пътуване. По пътя нямаше хубава трева. Бяхме принудени да се отклоняваме, да заобикаляме, за да могат животните да се хранят нормално. Нямаше друг начин. Бенет познаваше отлично изискванията на пазара за добитък.

Прекосявайки Канзас, ние попаднахме на обширна долина със сочна трева и с поточе, минаващо през нея. Направихме лагер близо до поточето, на едно скътано местенце с много дървета.

Изведнъж дочухме тропот на конски копита. Четирима мъже яздеха към нас. Мустанг се обърна към мен.

— Внимавай, Рей.

Трима от ездачите слязоха от конете си. Водачът им бе дребен човек с набито лице и бързи, непрекъснато шарещи наоколо очи. Двамата зад него бяха груби и одърпани бабаити. Водачът им се приближи.

— Казвам се Лийт Бауърс. Утре ще си вземем кравите от вас.

Единият от бабаитите се намеси, хилейки се:

— Страхувам се, че сте взели някои от нашите животни по погрешка.

Бенет стоеше спокойно, хванал чашата си с кафе. Той отсече:

— Никой няма да взема от стадото ми.

Бауърс се ухили насила.

— Ще си вземем животните.

Аз станах и отидох до Бауърс.

— Аз не мисля така.

Дребосъкът ме заоглежда. Наподобяваше змия… Оръжието му беше Колт. Някаква странна кръпка се мъдреше по блузата му, някъде под сърцето.

— Ние имаме двадесет и пет опитни мъже и ще си вземем животните.

— Не ви трябват двадесет и пет мъже, нито петдесет. Един истински боец може да се справи с всичко. Ние тук не сме случайни хора и след всички премеждия, които сме имали досега, нямаме нищо против да се позабавляваме и с вас.

— Кой си ти?

— Името ми е Райън Тайлър и притежавам някои от тези крави.

Очите на Бауърс блеснаха. Езикът докосна устните му. Сякаш се смееше.

— Рей Тайлър! Който е убил Райс Уилър и, който е бил принуден от Бардит да избяга от Колорадо.

— Бардит никога не ме е гонил от никъде, но това е друг въпрос. Вие няма да вземете никакви животни оттук.

— Бардит те е изгонил от Колорадо. Ти си страхливо мекотело!

Първият ми патрон прониза кръпката му, а вторият — дупката, направена от първия.

Лийт Бауърс падна по лице в огъня, но не е усетил нищо. Защото беше мъртъв.

Случи се толкова бързо, че никой не успя да види нищо. Най-бързо реагира нашият готвач — Бийтън. Той скочи с револвер в ръка.

— Хайде, махайте се! И си вземете трупа! Или ще трябва да ви погребваме всичките.

Те тихичко взеха Лийт Бауърс от огнището, метнаха го на седлото на коня му и си тръгнаха. Бенет им извика:

— Да не сте се мярнали повече около стадото ми. Ако изчезне и една крава, ще ви избесим всичките, дори и да не намерим дървета!

После Бенет се обърна към мен:

— Браво, Тайлър. Чувал съм за този човек. Преди два месеца убил ездач и оттогава си мисли, че е господар на тези земи.

Сякаш не изпитах съжаление за това убийство. Лийт Бауърс имаше зли очи. Той беше подъл и със сигурност принадлежеше към хората, които убиват и искат да убиват.

Мустанг ме попита за Оли Бардит.

— Той е стрелец и побойник. Казват, че е доста гаден и яростен.

— Имал ли си неприятности с него?

— Разменяли сме си думи.

В Уичита, Бенет реши, че е по-добре да не продава животните си сега, а да пътува още и да ги продаде после на по-висока цена там, където почти няма крави. Посъветва ме да направя същото.

— Не, аз ще ги продам сега. Искам да отида в Колорадо.

Той кимна, лапнал още незапалената си цигара.

— Продай ги, но после продължи да работиш с мен, ако искаш. Ще докараме друго стадо от Тексас. Така след няколко години ще бъдеш богаташ.