Луис Ламур - Укротяване на степта

Един ден видях група мъже на площада. Някои от тях изглеждаха западняци. Отидох при тях, те си говореха за стрелба. Беше топло и повечето мъже си бяха свалили саката. Един едър, добре сложен мъж, с дълга коса и мустаци, привлече вниманието ми. Той имаше широко лице и сиви очи.

На няколко пъти забелязвах, че ме изучава с поглед и когато променях положението си, той знаеше къде бях.

Един млад човек, стоящ близо до мен, прошепна:

— Дивият Бил се опитва да разбере кой сте.

— Дивият Бил? Това ли е Хикок?

— Да, той е страшен стрелец.

После младият човек се обърна към мен.

— Ял ли сте, аз съм гладен.

Тръгнахме. Оказа се, че той беше ловец на бизони. Бил дошъл в Канзас с почти три хиляди долара от продадени кожи.

— Казвам се Диксън, Били Диксън.

— Аз съм Райън Тайлър… идвам от Колорадо.

Ядохме и се разходихме. Срещнахме един як мъж, по-възрастен от нас, когото Диксън познаваше от прерията. Казваше се Кърк Джордан.

Няколко дни се размотавах из града, но парите се харчеха, трябваше да започна да мисля и за препитанието си тук. Докато бях на площада един ден, мъж с остри черти на лицето и черна шапка се спря край мен. Няколко пъти ме поглеждаше внимателно. Усещах, че този човек търсеше нещо.

Непознатият седна близо до мен и след малко ме заговори. Спомена за покер… приятелска игра.

Аз въобще не бях хитър, като някои играчи, но Логан ме беше научил на някой тънкости в покера. Полард наистина беше добър играч. В моя полза беше това, че бях умен по природа.

Но всъщност покерът въобще не е приятелска игра. Когато играеш покер, ти играеш за пари, а в това няма нищо приятелско. Така че, ако непознат ти говори за приятелска игра на покер, въобще не му се връзвай.

Този тип ме беше преценил добре — явно идвах от запад, натъкмил се и носещ със себе си пачки долари. Само в последното грешеше.

— Не играя карти, но ако си намериш с кого да играеш, би ми било приятно да гледам.

— Ела тогава.

Когато тръгнахме, забелязах Хикок и мъжете до него да ни проследяват с поглед и да се усмихват, учудени. Те сигурно си мислеха, че аз щях сега да науча един от уроците на Дивия Запад.

Играеха петима души. Единият изглежда беше ловец на бизони. За другите… не можех да преценя. И така, седнах край тях.

Но, в крайна сметка, ме въвлякоха. Започнах да играя. Първо ми пускаха малки печалби. Успявах да удвоя заложените в началото пари.

Играех разсеяно. Ловецът на бизони се казваше Били Ог. Огледах добре и останалите.

На петата игра бях прецакан и загубих. Разбрах, че трябва да съм концентриран и внимателен. Заиграх умело, и в крайна сметка си спечелих седемдесет долара.

Играхме около два часа. Бях целият на нокти и премислях всеки ход. Излязох с цели четиристотин долара пред останалите. Уудс, този, който ме бе навил да играя с примамливи думички като „приятелска игра“, беше разярен.

Точно тогава реших, че това беше достатъчно. Исках точно сега, преди да съм загубил спечеленото, да спра. Дръпнах стола си.

— Отивам да спя.

Уудс скочи.

— Не можеш да спреш сега. Ти си ни гепил парите.

— Не стана така, както го беше планирал, нали?

Уудс почервеня до ушите, а един друг от играчите бе посегнал към пояса си. Бях видял оръжието му под покривката отпреди цял час. Само след миг моята стара Шоук & Макланахан — калибър 0,36, бе насочена към тях. Обърнах се към Ог и приятеля му.

— Ти си си проиграл парите, и вие — също.

Уудс не можеше да се успокои.

— Мамка му!

— Стой мирен, че ще те застрелям като куче! Не ме принуждавай.

Ог и още един събраха парите. Ог светкавично измъкна карабината си.

— Хайде, Тайлър.

Ог и приятеля му се бяха набутали да плащат най-много.

Ние тримата излязохме. Подхвърлиха ми двеста долара, но аз отказах, казвайки, че няма да взема трохите от тяхната маса.

Ог погледна скептично към моята стара Шоук & Макланахан — калибър 0,36.

— Стреля ли т’ва чудо? Мисля, че вече не ги произвеждат.

— Стреля.

Приятелят му, на име Кийлър, каза изведнъж:

— Ти си Рей Тайлър — стрелеца на Колорадо.

— От Колорадо съм.

— Ти си убил Райс Уилър?

— Той открадна коне от шефа ми.

Били Ог ме огледа замислено.

— Мм. Доста интересно. Хикок каза вчера, че си стрелец. Каза, че го четял в теб.

— Ти трябва да дойдеш при момчетата, Рей. Уайът Ърп е в града.

— Отивам в Ню Орлиънс.

На следващата сутрин станах, изкъпах се, избръснах се и започнах да опаковам багажа си. Чух чукане на вратата. Отворих и видях човек с кутия в ръцете си и нова карабина — 0,44, марка Хенри.