Луи Ламур: Стрелците от гористите равнини

Девит се втурна и Клей видя ботушът да се отдръпва назад и се хвърли върху другия крак. Девит политна на земята, но сле миг и двамата бяха на крака.

Клей го намери с десния юмрук, разтърсващ и разхлабващ зъбите удар, после стовар един ляв прав в корпуса на Девит. Девит изхърлка и залитна назад. Опита се да се прикрие, но Клей издърпа ръката му и го удари в устата. Девит замахна диво, но Клей избягна удара и отново му стовари юмрук в челюстта.

Девит се хвърли върху него, замахвайки отзалеч с дясната ръка и Клей видя звезди да избухват в черепа му. Той залитна, и в следващия миг усети страхотен удар да разтърсва челюстта му.

Девит замахна повторно, но Клей сграбчи юмрука му с две ръце, като завъртя Девит във въздуха и го просна на земята. Девит светкавично скочи, но Клей му стовари един страшен десен прав, който попадна право в челюстта. Девит подгъна колене и Келй го сграбчи за ризата, изправяйки го със замах на крака, като заби два пъти юмрук в лицето на Девит и веднъж в корпуса. Девит отново подгъна колене и Клей го запрати в стената на сградата, където тялото му се стовари с грохот.

Опита се да стане, не успя и заби лице в пръстта…

Неспособен да повярва, че всичко е свършило, Клей се олюляваше в изчакване. Само някакъв мускул потръпна по гърба на Девит, нищо повече.

Бел се объйрна, обърсвайки потта и кръвта от лицето си.

Ханк Рууни замахна с палец към проснатия мъж.

— Какво да правим с него?

— Хвърлете го в нощния влак и му натъпчете парите в джобовете… и повече никога да не се обръща назад.

Главата на Бел пулсираше от болка. Той се приближи до водата и се потопи до рамене в нея, после пак. Обля се целият с вода, и някой дотича от хотела с чиста риза. Той се подсуши, после облече ризата.

Тълпата още стърчеше безмълвна наоколо, неспособна да повярва, че беше сложен край на продължилото повече от месец насилие. Клей Бел се обърна и закрачи към хотела на Тинкър. Искаше да се махне, да се върне във фермата си и да седи на верандата гледайки падането на нощта и звездите.

Колийн чакаше на хотелската веранда и още що прибрижи стъпалата тя бързо тръгна към него. Очите й се потръпнаха при вида на разбитите у скули и тя прокарра връхчетата на пръстите си по разнебитеното у лице.

Той я улови за китката.

— Баща ти вътре ли е?

— Да, но не мисля, че ти трябва…

Той погледна над раото й.

— Сам, изпрати някого да доведе оня пианист от Хоумстейк. Ти си кумът.

— Ами аз? — Колийн се плясна по бедрата. — Няма ли поне да ме попиташ?

— Никога не питам! — опита се да се ухили с разбитите си устни Клей. — Винаги сао ги известява!

— Е, в такъв случай… — поколеба се Колийн.

— Хайде, влизай ввътре — заповяда Клей и задържа вратата отворена.

Сам Тинкър се изправи на крака. Тинкърсвил беше най-хубавият град на земята.

Той хвърли поглед към улицата. Беше почти опустяла. Тълпата се беше пръснала по баровете да обсъжда грандиозния бой, развил се пред очите й. На улицата един каубой облегнал се на стената на една къща драсна клечка кибрит о ботуша си. Някъде се затръшна рата и от ъгъла на Тинкър Хауз Сам се загледа към Дийп Крийк, отвъд Пайъти, където хиляди дървета шуоляха с клоните си, танцувайки с вятъра, сипейки от иглиците си, и където Дийп Крийк ромолеше чиста и бърза от каък на камък.

Това беше най-чудесният град на Земята. Той сам щеше да доведе пианиста.

© Луи Ламур

© 1995 Тодор Стоянов, превод от английски

Guns of the Timberland,

Издание: «Универс»

Източник: Кантая

Свалено от «Моята библиотека» [http://chitanka.info/lib/text/15911]

Последна редакция: 2010-04-17 21:00:00