Луи Ламур - Сребърният каньон

Връщането ни в Ту-Бар беше бавно, защото всеки път когато погледнех назад, съзирах бледото и прекрасни черти на Мойра, виждах я застанала сама пред пощенската станция, проследявайки с поглед преминаващия покрай нея фургон. Всички тези вещи можеха да бъдат и на двамата. Зачудих се дали и на нея не беше й хрумнала същата мисъл?

Джоли Бенарас ме чакаше на двора.

— Ник се отби преди малко. Каза, че видял следи на изток оттук. Трима, може би четирима мъже.

Трима, може би четирима мъже… в безлюдната и неприветлива област на изток, местност, в която никой мъж не яздеше с охота.

— Къде ги е видял?

— Платото над Тъмния Каньон… доста дива местност.

— Може би е Боди Милър.

— Може би… макар че той не е на същото мнение. Боди не се отдалечава много от градовете. Умира да се прави на безжалостен убиец.

Кой можеше да е тогава?

Слейд и бандата му…

— Благодаря ти — казах аз, — утре ще наобиколя района и ще хвърля един поглед. Там отвъд има една долина където можем да закараме няколко крави да пасат, между другото. Ще проверя.

Ако това бяха хората на Слейд, какво очакваха тогава? Дали след убийството на Макларън вече им се струваше, че няма да имат повече удобен случай за друго убийство? Възможно беше да е така… но ако този който и да е си точеше зъбите за наследството на Макларън, то между него и мечтаната земя стоеше Канавал.

Пренесохме завивките в къщата и подредихме гърнетата и тиганите в кухненските шкафове. Влязох в широката всекидневна и се огледах. Изглеждаше гола и студена. Къщата беше готова, но още не беше станала човешка обител.

През нощите бях неуморен. Толкова много работа беше останала недовършена. Боди Милър се навърташе наоколо, и без съмнение крадеше от добитъка на Бокс М. Рано или късно обаче случаят щеше да го сблъска с работниците от ранчото и както разбирах от приказките, които се носеха, най-малкото, което го очакваше, беше въжето.

За капак на всичко наблизо сновяха и онези тайнствени конници на изток, сред онези загадъчни и тъмни каньони близо до хълмовете Сладката Алис.

Оседлах едно пони здрава порода и потеглих към потока Мейвърик където бях открил тялото на Руд Макларън. Конят ми издаваше тихи звуци в тъмнината докато се изкачваше по тревистия склон.

Спряхме до извора и аз пих, после напоих и коня си. В онзи ден по същото време на Макларън са му оставали само няколко часа живот… Изведнъж конят ми рязко наостри уши.

Мигновено застанах нащрек и проговорих няколко успокоителни думи на коня. Беше се приготвил да изцвили, но тихите ми слова го успокоиха. Вдигна глава в мрака към ранчото Бокс М.

Луната плетеше сребърната си паяжина в мрака. Оградата… Изправил се на седлото с ръка върху кобура с револвера аз предпазливо насочих коня към оградата, като внимателно местех коня си от сянка в сянка.

Внезапно дръпнах поводите.

Там в мрака стоеше един кон, извил глава към мен.

И в тъмнината дочух приглушено изхлипване… и конят ми продължи напред.

Бяхме съвсем близо вече до оградата когато другият кон изцвили. Изведнъж някаква сянка се изправи върху седлото.

— Мойра!

Тя застина за миг в седлото, после нададе тих крясък и пришпори коня си в галоп.

— Мойра!

Конят й се втурна напред, но в някакъв миг успях да различа бялото петно на лицето й в мрака когато се извърна към мен.

— Мойра, обичам те!

Но не последва никакъв отговор, отвърна ми единствено ехото на собствения ми глас и чаткането на отдалечаващи се копита.

Дълго време останах така покрай тънката телена ограда, втренчен мрака на нощта, заслушан с надеждата че отново ще чуя тропота на онези копита, които щяха да я върнат при мен.

Но не чух нищо повече… само една яребица нададе призивен крясък в нощта.

Джоли Бенарас приклекна и заби показалец в пясъка. Костеливите му плещи бяха настръхнали в утринния студ, а дясното му око се беше присвило от тютюневия дим.

— Разбира се, това място което ти наричаш амфитеатъра, се намира тук. А точно зад тази скала се намира един път. Можеш да се изкачиш с някой добър планински кон. Изкачиш ли се отгоре, стъпал си върху платото над Тъмния Каньон. Пътеката която видях го пресичаше напречно, някъде на шест мили. Има една седловидна скала над този път, така че когато я зърнеш тръгвай направо към нея. Ще откриеш следата откъм северната страна, ако вятърът вече не я издухал.

Джонатан беше отделил четиридесетина глави от моя добитък. Оседлах коня си и пъхнах уинчестъра в калъфа на седлото. После се метнах отгоре.