Луи Ламур - Сребърният каньон

Фокс придвижи коня си няколко крачки напред, но Мойра го спря с жест.

— Не, Том. Почакай да дойдат и другите мъже от града. Ако той е убил татко, искам да умре, но ще ги изчакаме.

Том неохотно се подчини, и след малко дочухме тропот на множество копита. Появиха се цяла дузина мъже начело с Чейпин.

Той ми хвърли един бърз и разтревожен поглед, после се обърна към Канавал. Управителят на Бокс М му предаде бързо и пестеливо ситуацията.

Двамата с Макларън бяхме разговаряли, бяхме се споразумели спокойно и нормално като разумни хора. После изведнъж Макларън бе размислил. Малко след това беше открит мъртъв, а моя милост бе застанала до тялото му.

Доказателството както го беше представил беше безмилостно и необратимо. Единствено аз бях имал мотива и възможността да го убия, и никой друг.

Гледах лицата им и усетих как стомахът ми се свива. Ти си изправен до стената, Мат Бренан, казах си аз. С теб е свършено, ще увиснеш на въжето заради чуждо престъпление.

Мълвейни още не се беше върнал след като бе известил Бокс М за убийството на Макларън. Никъде нямаше и следа от Джоли Бенарас.

— Бих искал да ви обърна вниманието върху една подробност — изрекох внезапно аз.

Никъде не можах да зърна и следа от дружелюбие сред всички погледи които се обърнаха към мен.

— Чейпин — обърнах се аз към него, — би ли преобърнал Макларън?

Той погледна първо тялото, после отново мен, после скочи от коня и се приближи. Аз вече бях го повдигал от земята, но после пак го бях оставил така, както го бях намерил. Дочух сподавения стон на Мойра когато Чейпин се приведе да обърне тялото. Той го претъркули, после се изправи.

Изгледа ме озадачен. Другите просто чакаха, без разбират какво става.

— Вие ме обвинихте, защото той е тук, на територията на моя участък. Добре, аз ще ви кажа, че той не е бил убит тук. Да виждате някъде по пясъка кръв?

Стреснати всички забиха очи в мястото където лежеше тялото на Макларън. Пясъкът беше разровен, но нямаше и следа от кръв.

— Едната рана е кървяла много и трябва да е останала цяла локва кръв на мястото, където е лежал, като ризата му би трябвала да е прогизнала от кръв. И ако е бил убит тук, пясъкът щеше да прогизне също. Затова ви казвам, че той е убил убит някъде другаде, след което е бил пренесен и захвърлен тук.

— Но защо? — запротестира Чейпин.

— Вие ме подозирате, че аз съм го извършил, нали така? Каква друга причина може да има според вас? И още нещо — добавих аз, — изстрелът, който чух, е бил изстрелян вече в мъртвото му тяло!

— Как разбра това? — запита ме Фокс вече с променени очи.

— Един мъртъв човек не кърви. Огледайте го добре. Всичката кръв е изтекла от само една рана!

Изведнъж се видяхме обградени от още конници. Това бяха Мълвейни и момчетата Бенарас, всичките.

— Ще ви бъдем много благодарни — изрече Джоли, — ако се всички се дръпнете назад. Ние сме приятели на Бренан и не вярваме че той го е направил. А сега се отдръпнете.

Мъжете от Бокс М се поколебаха; това не им се понрави, но ги бяха изненадали отзад и нямаха почти никакъв шанс ако се стигнеше до престрелка.

Най-близките до мен конници се изтеглиха назад. Ситуацията вече се беше променила и аз можех свободно да говоря. Но единствената мисъл в главата ми беше да убедя Мойра, а нямах и най-малката представа как щяха да й подействат думите ми. Лицето й беше засенчено от скръб.

— Има хора, които искат да отстранят Макларън от пътя си. Защо ми е да го премахвам? Аз вече доказах, че мога да защитавам ранчото си… исках само мир.

Още конници се зададоха по пътя и аз разпознах червенокосия с когото веднъж вече бях имал сблъсък. До него яздеше Боди Милър.

Боди Милър вкара коня си във вътрешния кръг и аз видях, че дяволът отново го беше обсебил. Тясното му и жестоко лице изглеждаше по-изострено от всякога; очите му бяха почти бели под периферията на ниско нахлупената му теснопола шапка.

Боди никога не беше се бръснал и светлорусите му косми покриваха челюстта му примесени с няколко по-тъмни кичура. Тези последните около ъгълчетата на устата му придаваха особено порочно изражение.

Той беше един гаден младеж, слаб, с тесни рамене, и дълги костеливи пръсти които никога не застиваха неподвижни.

Той се втренчи в мен, без дори да си направи труда да погледне тялото на Макларън, все едно че го нямаше. Уважавах чувствата вълнуващи в момента Том Фокс, неговото неистово желание да ме унищожи, защото това изразяваше безпределната му преданост към сюзерена му Макларън. Това обаче не се отнасяше за Милър. Той просто гореше от едно единствено чувство — да убива.