Луи Ламур - Сребърният каньон

Беше направено дознание по делото за убийството на Руд Макларън, но не бяха открити никакви улики или доказателства. Въпреки докладите на шерифа, който идва да разследва мястото два дни след убийството, много хора продължаваха да ме считат за неговия извършител. Просто нямаше кого другиго да заподозрат. Джим Пайндър дори бе отсъствал от околността, като си имаше непоклатимо алиби, защото същата нощ бе взел участие в някаква незначителна престрелка заради нечестна игра на карти в Хайт.

Макларън не беше оставил завещание, така че по закон ранчото беше наследено от Мойра. Но въпреки това нищо не беше уредено. Единствено Бокс М оттеглиха всичките си искове към Ту-Бар и каквито и да били части от участъка или водните източници.

Джим Пайндър остана във фермата си и не се мяркаше в Хатън Поинт.

На Боди Милър обаче започна да му се носи славата. Застрелял един човек в Хатън Поинт при скандал в един салон. Прострелял го още преди другият да успее да измъкне револвера си. Боди и Ред бяха докладвани, че се движат с голяма група хора извън закона от Хайт, много от които идваха от Робър Лууст. Разнесе се вестта, че в Бокс М се губели животни, и разказваха, че при тия новини Боди се скъсвал от смях. Пребил с револвера си един мъж в Силвър Рийф и бързо започнал да печели репутация на разбойник.

През цялото това време не спирах да размишлявам за Мойра. Веднъж дори отскочих до ранчото и разговарях с Канавал на двора. Мойра обаче не искаше да ме приеме.

Колкото и да беше странно, но ми се стори, че долових искрено съжаление в гласа на Канавал, когато ми предаваше думите й.

Той беше спокоен мъж, дистанциран, но дружелюбен. Косата му беше преждевременно посивяла; човек можеше да разговаря непринудено с него и да го чувства за свой приятел, макар че той не се задълбаваше във взаимоотношенията си. Той беше самотен вълк, който никога не се смесваше с останалите мъже от ранчото, като обикновено яздеше сам.

Не спомена нищо за бандата на Слейд, нито пък аз го запитах. Знаех, че сега беше по-близък на Мойра от всеки друг на света. Тя се осланяше на преценката му, макар и да знаеше достатъчно добре как да се оправя с една животновъдна ферма.

Макларън бе искал да уголеми земята си. Само две седмици след смъртта му Мойра започна да оползотворява максимално това, с което разполагаше. За пръв път в историята на Бокс М сеното беше окосено и подредено, а зърното беше посадено за фураж за конете.

Между Бокс М и Ту-Бар беше издигната ограда без врата по цялата дължина на границата им.

Деня, в който приключваха с издигането й, минах с коня през този район. Том Фокс отговаряше за работата.

Той потегли с коня си към мен като ме видя, че се приближавах. Враждебността му се беше стопила и ние спряхме конете си един до друг, като наблюдавахме строежа на оградата.

— Няма ли да има врата? — запитах аз.

— Не… няма да има.

Значи тя ми затваряше пътя към себе си, като се ограждаше. Ако Руд Макларън беше останал жив, можеше да се случи какво ли не, но сега смъртта му сякаш бе сложила край на всичко, веднъж и завинаги.

Мислите ми отново се насочиха към Морган Парк. Той се бе завърнал в ранчото си и от тогава не се беше мяркал насам, но това не можеше да ме накара да го изхвърля от ума си. Бандата на Слейд не даваше никакви признаци за присъствието си, и аз само можех да предполагам какво ли си мислеше Канавал.

Самият аз също бях претърпял промяна. Оня стар и неукротим дух за приключения беше възкръснал, но вече рядко надигаше глава. Работата беше тежка и аз поддържах здраво темпото. Скоро къщата ми беше завършена и градината, която бяхме планирали, вече започваше да се оформя. Дори бяхме присадили няколко дръвчета в двора на ранчото.

Направихме мебели и издигнахме тухлена стена около извора. Засяхме лози около къщата, а един ден отидохме до града и напълнихме каруцата с домакински принадлежности.

Същия този ден видях Мойра.

Връщаше се от пощенското отделение в станцията за смяна на конете и чакаше фургона си който идваше по улицата откъм универсалния магазин.

Тя излезе от сградата на слънце точно когато той приближаваше. Аз бях зад нея, и тъкмо стъпвах в стремето като извих глава към нея, отдалечен на почти на цял квартал.

Не можех да видя очите й, но когато нашият фургон приближи нейния видях я как извърна глава да изгледа гърнетата и тиганите, завити с нагънати индиански одеяла. Лицето й не се откъсваше от фургона и в този момент аз преметнах другия крак през седлото. В този момент тя ме съзря и извърна бързо глава. Още преди да я стигна тя се вмъкна във фургона си и потегли бързо.