Sophie Adams - Заложи На Любовта

Играч!! Думата проблесна в съзнанието ми в неонови светлини. Опитах се да запазя самообладание и да не позволя да бъда засегнат от съблазняването в думите му.

Жената отстъпи и младият мъж най-накрая сложи гривната на китката ми. Плешивият мъж плесна с ръце и каза:

– Тези от вас с гривните, отидете подред към червената стая. Останалите сте свободни да си вървите. Благодаря ви!

Седях на един стол в офиса си, гледах движението на Вегас през прозореца, който се простираше от едната страна на стаята до другата. В този час Градът на греха тъкмо започваше да се раздвижва, готов да приеме комарджиите, туристите и хората от всички сфери на живота по улиците и заведенията си. Ярките знаци скоро ще бъдат запалени като цветни маяци, за да примамят всеки, който е на улицата, нетърпелив да похарчи всичките си пари в казината на града.

Винаги съм обичал това. Всъщност, аз бях мъж на нощта. Обичах неоновите светлини, които светеха в тъмното небе, звънтенето на игралните автомати, звуците на смях и докосващи се чаши, докато туристите и професионалните играчи се разпределяха по масите за покер, двадесет и едно и Бакара.

Бях отгледан по средата на цялата тази суета във Вегас. Баща ми, известен професионален играч, прекарваше дните си на масите. Бяхме само двамата понеже майка ми, известна танцьорка по онова време, избяга с богат, собственик на ранчо в Тексас и никога не погледна назад. Бях само на 5 по онова време, затова баща ми ме вземаше навсякъде със себе си. Това включваше основните казина в града.

Научих се да броя карти, преди да мога да напиша цялото си име. На десет вече бях легенда сред големите комарджии и можех да играя по-добре от баща ми. На 17, аз го загубих. Умря е от чернодробна цироза, причинена от тежкото му пиене. Когато бях на 18, спечелих първия си милион на турнир в града.

Скоро купих Роял, първото ми казино и станах бизнесмен. Тук научих всичко за новия си бизнес. Следвайки съвета на баща ми да си държа главата на мястото и винаги да инвестирам парите си отговорно, започнах да успявам и да правя пари – много пари. Днес казината от Групата Уилямс – Роял, Мистъри и Лъкжъри, които бяха моята гордост и радост, бяха трите най-големи казина във Вегас и аз бях много горд с тях.

Естествено, живеейки в Града на греха, имах два порока: хазарт и жени. Първия беше част от това, което бях. Бях отгледан да бъда човек, който залага и не само на масите. Залагах със себе си в ситуации, в които попадах. Нещата като, колко време ще отнеме да се постигне самоналожена цел, колко от определено упражнение може да понесе тялото ми, колко време ще отнеме да вкарам една жена в леглото си и колко бързо ще ми омръзне... което ме води към втория ми порок.

Вижте, аз харесвах жените. Много. Всички видове: блондинки, брюнетки, високи, ниски, кльощава, с извивки. Винаги съм имал зашеметяваща жена на ръката си и те обикновено боготворяха земята, по която стъпвах и правеха всичко, за да ми угодят, както в леглото, така и извън него. Очевидно, моите срещи бяха много добре компенсирани с ефектен секс и скъпи подаръци. Страстта течеше във вените ми, смесена с кръвта ми и беше важна част от това, което бях. Сексът беше съществена част от живота ми, точно както яденето и съня. Жалко, че не можах да намеря някой, който да ме държи заинтересован за дълго. Рекордът ми с една и съща жена беше три седмици. След това ловните ми инстинкти се включваха и аз започвам да надушвам нови предизвикателства.

Това беше мисълта, която ми създаваше такова дразнещо главоболие. Барбарела. Просто мислейки за името, караше гръбнака ми да потръпне от страх. Една луксозна танцьорка, дойде в офиса ми един прекрасен ден, за да ми покаже, че може да си разтърсва задника достатъчно добре, за да бъде една от най-известните танцьорки. Едното доведе до другото и си помислих, че тя се люлее по-добре в скута ми, отколкото на сцената.

Каква Грешка.

За някакви си 12 дни красивата силиконова блондинка се оказа в живота ми и преди да можех да хвърля заровете, тя се премести в апартамента ми. Дори се беше стигнало до там, че остави пакет тампони в шкафа в банята, можете ли да повярвате? Когато се опитах да повдигна въпроса, тя се нацупи, очите ѝ се напълниха със сълзи и правихме секс. Знам, знам, че съм с меко сърце, когато става въпрос за красиви жени.

Последният ход на Барбарела беше да се появи при бижутера в Лъкжъри и да избере годежен пръстен. Този, което се очакваше да ѝ дам, като се откажа от свободата си за тази луда манипулаторка. Аферата ни приключи и тя загуби мястото си на танцьорка, защото продължаваше да ме следва из казината, обаждаше се на мобилния ми, и после затваряше и се появяваше в стаята ми на последния етаж на Лъкжъри, обляна в сълзи.