Sophie Adams - Заложи На Любовта

Най-голямата лъжа!

Когато пристигнах в града, попаднах на това, което считам за едно от най-лошите неща във Вегас: стриптийз клубовете.

Жените танцуваха голи или полуголи на сцени, които бяха дори по-лоши от апартамента ми, извивайки телата си около пилона и получавайки пари в гащите си. Те оставяха 65% от спечеленото на сводника собственик на клуба.

Признавам, че тези дни бяха трудни. Намерих си работа като сервитцорка в най-лошия ресторант в света, от грозната страна на Стрип. Часове и часове на крак обслужвайки всякакви видове хора, чувайки най-лошите реплики за заговаряне, изтърпявайки щипане по задника и грубо отношение от клиенти в замяна на 1.50 долара на час. Беше същата история във всеки бар или кафене, в което ходих: Можех да стана танцьорка или работещо момиче. Трябваше само да избера. Парите ми изтичаха, хазяинът на стаята ми, пълна с бълхи заплашваше да ме изрита и не бях яла свястно ядене от пет дни, когато късметът ми започна да се променя. Успях да спечеля няколко прослушвания за по-добри шоута. Тогава срещнах Кити Монро, която беше танцьорка. С тяло като пясъчен часовник и муцунка, за която си струва да умреш, Кити беше толкова секси, колкото подсказва името ѝ, тя възбуждаше мъжете и караше жените да ѝ завиждат. Срещнах я за първи път в едно казино, където беше хореограф и наемаше момичета за новото си шоу. Тя ме погледна отгоре до долу, а устните ѝ оцветени в ярко червено, се повдигнаха нагоре с отвращение.

– Скъпа моя – каза тя – ефирният тип лебедово езеро може да е успешен там, откъдето идваш, но тук във Вегас, за да бъдеш успешна танцьорка, трябва да имаш дълги, оформени крака, кръгъл задник, които кара мъжете да им потекат лигите и най-важното, да знаеш как да движиш бедрата си.

Не преминах прослушването. Моята физика на балерина с ръст 1.58 м, със слабо, но тонизирано тяло, много руса коса и с класически израз не отговаряха на чувствеността, която Кити търсеше. Но след като ме видя да плача, сякаш бях загубила най-добрата си приятелка, тя се съгласи да ми помогне и да ме обучи да бъда перфектната танцьорка.

Тъй като очевидно не можех да разтягам достатъчно крайниците си, за да превърна 1.58 м в 1.75 м, Кити ме подложи на програма за обучение, подходяща за войник, подготвящ се за война. Моята диета, която до тогава беше 1.200 калории на ден, на практика се удвои. Целта на упражненията вече не беше да поддържат мускулите ми твърди, а да изградят моята устойчивост. Трябваше да удебеля краката и задника си, за да може за първи път в живота си да имам тяло, с толкова извивки, че Джесика Рабит да ревнува. Кити ме научи как да правя точни движения и перфектни ритници, чувствено полюшване на ханша и как бих го нарекла изпъчване на гърдите ми, което привлича вниманието към всичките ми атрибути... които дори не знаех, че имам.

След няколко месеца бях перфектното момиче от кориците на списание: както и тяло, с извивки; също така бях придобила по-секси и по-изтънчен външен вид в резултат на моите часове по гримиране, много тесни дрехи и дълги, червени, вълнообразни акценти вместо русата ми коса.

Когато Кити мислеше, че съм готова да сритам задници, тя ми даде малка роля със сълзи от емоция в очите и каза, че съм преминала тренировъчното ѝ училище с отличие, въпреки че бях единствената ученичка и поради тази причина заслужавах ново име и нова възможност.

Тогава погребах Емили Крауфорд и станах секси червенокосата Бланш Делукс.

На афиша, с красива калиграфия беше написано:

Театър Блубелс

Казино Лъкжъри – Стрип Лас Вегас, 8455

Говорете с Елия

Вторник, 4 часа.

Блубелс бе една от главните шоу-къщи във Вегас с ежедневни шоу програми, търсени от туристи от цял свят. Разположена бе в красивия луксозен петзвезден хотел и казино точно в сърцето на Стрип. Свободното място бе за танцьорка от трето ниво, т.е. един вид допълнителна танцьорка, но дори и да не ми се даде възможност да покажа цялата си техника и талант в открояваща се роля, Блубелс щяха да платят все пак много повече от сегашната ми работа .

Когато пристигнах в казиното тридесет минути по рано, се изправих пред най-голямата опашка, която бях виждала през живота си. Стотици, може би дори милиони жени с всякакви форми и размери стояха на опашката, която се извиваше чак около сградата на театъра. Блондинки, червенокоси, мулатки и чернокожи жени – разнообразието беше огромно. Но те също имаха някои общи неща: репетирания сексапил, блузи с изрязани деколтета, вродена антипатия и височина. Те изглеждаха като гиганти в сравнение с ниския ми ръст, което ми създаваше впечатлението, че ако една от тях иска да ме бутне и да ме изхвърли от там, аз дори няма да бъда забелязана.