A. C. Meyer - Падам Си По Нея

От: Мариана Коста

До: Лаис Менезес

Тема: RE: RE: RE: RE: RE: RE: Помоощ!!!!

О, скъпа. Не е малка

От: Лаис Менезес

До: Мариана Коста

Тема: RE: RE: RE: RE: RE: RE: RE: Помоощ!!!!

Ах ти, кучко! Каза, че не си спала с него!

-

-

-

-

PS: Голяма ли е?

От: Мариана Коста

До: Лаис Менезес

Тема: RE: RE: RE: RE: RE: RE: RE: RE: Помоощ!!!!

Не съм! За каква ме мислиш? Хахахахахаха, но усетих.

-

-

-

-

PS: Да, доста е голяма!

Денят ми е съсипан. В депресия съм и нямам търпение да се прибера вкъщи, но трябва да съм силна, въпреки че вътрешно се разпадам. Каду прекарва цялата сутрин заключен в офиса си. Този глупак ми изпрати имейл с молба да отменя всичките му срещи. Почти един час след случката в банята, получавам пакет от куриер.

- Странно! Не съм поръчвала нищо!

В пакета има малка кутия. Вътре намирам пет шоколадови блокчета и ръкописна бележка с няколко сърца, нарисувани в нея. Скоро осъзнавам какво е:

Шоколад, за да ти стопли сърцето!

Да, знам, че боли, но не забравяй, че да те зарежат може само да ти помогне. Горе главата, момиче! Ще получиш това, което ти се полага. Обичам те!

Лаис

По обяд ставам, когато чувам шум от кабинета му, и хуквам към тоалетната, за да не го срещам. Не ми се яде и не искам да напускам офиса. Просто искам този ден да приключи. Но все още не съм готова да се изправя срещу него. Плача още малко в тоалетната и когато наближава времето, когато той обикновено се прибира, се успокоявам, нанасям грим и вдишвам няколко пъти.

Следобедът се проточва. Той не напуска офиса си и съм благодарна за това. Комуникираме единствено по имейл и си отдъхвам с облекчение, когато денят приключва. Взимам нещата си и когато съм готова да си тръгна, почуквам на вратата на глупака и я оставям леко отворена, както правя всеки ден.

- Извинявай - казвам аз с изненада, когато виждам стола му обърнат към прозореца вместо към компютъра както друг път. Обръща се към мен, сякаш изненадан да ме види там. - Тръгвам си. Имаш ли нужда от нещо?

Опитвам се да звуча възможно най-професионално.

- Не...можеш да тръгваш, Мариана - отговаря той и аз кимам. Когато затварям вратата, той ме извиква отново.

- Мариана?

- Да? Отварям отново вратата. Сърцето ми бие толкова учестено, сякаш току-що съм участвала в маратон.

- Добре ли си? - пита той, а аз искам да ударя юмрук в лицето му. Прекарах целия ден, като се опитвах да овладея емоциите си, за да мога да говоря с него, преди да си тръгна, а той реши да развали всичко точно когато почти бях успяла? Вдишай и издишай, Мари .

- Дали съм добре? Да, разбира се. Защо да не съм? - питам, като успявам да запазя гласа си равнодушен. - Съжалявам, но бързам. Имам работа.

- Разбира се. Лека нощ!

- Лека нощ - отговарям аз, след което затварям вратата.

Прибирам се вкъщи разстроен, но не знам точно защо. Би трябвало да се радвам, че Мари прие толкова добре разговора за нас. Но истината е, че се чувствам тъжен. Влизам в апартамента си, свалям вратовръзката и костюма си и влизам направо под душа. Взимам дълъг душ и когато съм готов, увивам кърпа около кръста и обикалям къщата. В тишината мезонетът изглежда твърде голям за мен. Отивам до бара и си сипвам уиски. Изпивам го на една глътка и решавам да си легна. Вероятно съм уморен, това е всичко. Отивам в стаята си, лягам и затварям очи. В същото време ме лъхва аромат на сладък парфюм и си спомням едни изразителни кафяви очи. По дяволите. Обсебен съм от една жена, само защото не мога да я имам. Мобилният ми телефон звъни и го взимам от нощното си шкафче. Обажда се Мигел.