A. C. Meyer - Падам Си По Нея

Тя се усмихва, опитвайки се да сложи край на разговора.

- Кажи, Мари. Сега съм любопитен и притеснен.

Дали не ме използва, за да получи повишение?

- Просто нямам причина да бъда мила с хората там. Не познавам никого достатъчно добре - отговаря тя и се усмихва, но чувствам, че има и друго, което не казва.

- И на какво се дължи това?

- Ами... Тя се замисля, след което казва - Всички там са толкова различни от мен. Говоря с всички и, не ме разбирай погрешно, но... Просто не мисля, че съм типа приятел, с който те са свикнали.

Тя се усмихва и аз губя контрол за момент.

- Но не искам да говоря за работа. Подписала съм договор за поверителност пред шефа ми, така че не мога да говоря много за компанията, съжалявам - казва тя, след което се усмихва. Не мога да не се засмея на шегата й.

Стоим в кухнята и си говорим, смеем се и си играем на фона на музиката. Разговорът ни е непринуден и Мари може да говори за всичко. Тогава тя се прозява и аз поглеждам колко е часът. Леле! Пет и половина сутринта!

- Ела! - Скачам от стола и тя ме поглежда със сънен и объркан поглед. - Искам да ти покажа нещо.

Мари поглежда кухненския часовник и започва да се съпротивлява, но аз я спирам.

- Еха, Каду! Пет и тридесет! Трябва да се прибирам вкъщи! Вдигам я отново на ръце и тя се смее.

- Ще те закарам по-късно, но трябва да видиш нещо, преди да тръгнеш. Тя се смее по-силно и я отвеждам в другата част на апартамента, където е спалнята ми. Отварям вратата, докато още я нося на ръце и тя поглежда право към големия прозорец.

- Уау, каква гледка! - казва тя и аз я слагам на леглото. Сядам зад нея и я придърпвам към себе си. И двамата наблюдаваме изгрева от прозореца. Гледката е наистина красива, а плажът Леблон е долу. Небето е цветно и невероятно като картина от Импресионизма.

Грабвам дистанционното на уредбата и като по план започва да звучи перфектната песен. И тогава решавам да направя това, което искам да направя цяла вечер.

Каду ме води през дълъг коридор. Той отваря вратата и влизаме в това, което навярно е неговата стая. След това поглеждам и виждам най-красивата гледка през живота си.

- Уау, каква гледка! Слънцето изгрява и небето се обагря с цветове на зората от един прекрасен ден. Той ме слага на леглото и ме взима в обятията си, докато наблюдаваме този пейзаж, който ме оставя без думи. Изтощена съм поради безсънната нощ, но не бих заменила това за нищо на света. Той ме кара да се чувствам защитена и специална. Наистина се надявам, че не се държи така с всяка срещната...

Усещам как Каду се движи и грабва дистанционното. Включва уредбата и започва да звучи идеалната песен, която създава невероятна атмосфера.

Отново усещам как ме обливат вълни от допира му. Той остава без дъх, както и аз. Обръща ме и очите му се впиват в моите. Мълчим, но тези изразителни очи ми казват всичко, което трябва да знам. Той ме притиска още по-силно, гърдите му докосват моите. Хваща лицето ми и се приближава до врата ми, вдишвайки парфюма ми. Той е не само красив и изкусителен. Той е най-сексапилният мъж, с когото съм била. Той ме провокира и кара тялото ми да се тресе при допира с него. Ако преди бях привлечена от него, то сега ме притежава изцяло.

Каду ме целува бавно по врата, като оставя следа с устните си. Въздъхвам и издавам тих стон. Тогава той някак ме кара да изгубя всякаква представа за себе си, за граници и срам. Той ме захапва леко по врата, което ме кара да настръхна цялата. Тогава пращам срама по дяволите и го притискам към леглото, като допирам устните си до неговите в безумна целувка. Преплитат се ръце, устни и езици. Единственият звук е този от безкрайните ни стенания. Той държи косата ми и ме целува, като ме притиска още по-силно към тялото си. Когато го пускам, той се преобръща върху мен и ме дарява с най-прекрасната целувка в живота ми. Съзнанието ми крещи: Заключи вратата и хвърли ключа! Никога няма да го пусна!

Постепенно той забавя темпото си докато се отделим един от друг и ми се усмихва. Дишането му е толкова учестено, колкото и моето.

- О, Мари... - въздъхва той и прибира кичур коса зад ухото ми. Усмихвам се и той ме целува. - Ще те закарам вкъщи, преди да съм нарушил обещанието си.

Какво? Обещание? Вкъщи? Неее!

Той става и ми подава ръка. Правя всичко по силите си да стана възможно най-грациозно. Тръгваме по коридора до изхода и преди той да отвори вратата, аз го хващам за ръка и неспособна да прикрия усмивката си, казвам: