Христо Ботев - Сръбската пропаганда между българското население и опасността от нея

Цариград, 21 януария

В онова също време, когато „Независимост“, нейните едномисленици, вие сами и въобще сичката наша емиграция проповядваше съюз между южните славянски племена, в Цариград сяка неделя почти дохождаха известия из западните страни на нашето отечество, че така наречената събска пропаганда се повече и повече сее раздор между българското население по тие заглъхнали места, т.е. че компанията на Милош Милоевича изпроважда агенти, които възбуждат народът против екзархията, че тя разпространява сърбизмът в чисто българските села и градове чрез книги, чрез учители и чрез множество други тайни помощи и че громадните суми, които сръбското министерство искало уж сяка година от скупщината за поробените под Турция южни славяни, се не харчат за друго нищо, освен за ущърб и за вред на нашата народност. Вие твърде добре знаете, че тие известия, дописки и частни писма произвождаха (и за съжаление и днес даже произвождат) такова негодование между тукашните наши литературни, търговски и журнални дружества, щото следствието на това бяха явните нападения на сръбският народ, отвореното писмо към министърът г. Мариновича и оние безумни и безнравствени клевети, които идиотите на в. „Право“ отправиха към нашата нещастна (?), но честна емиграция. Тие известия, дописки и частни писма се продължават даже и днес и негодованието на нашите цариградски българи, както и на по-голямата част от нашите по-развити хора, расте се повече и повече и не е чудно, ако след малко време вие видите, че на тоя вопрос ще да се даде твърде голямо значение, т.е. че той ще да придобие такива широки размери, щото ще да бъде в състояние да обяви даже война на вопросът за южнославянското единство. Колкото и да е прискръбно това явление в неправилният живот на двата съседни и братски народа, но то е близо вече да бъде факт, затова то тряба да се разгледа колкото е възможно по-сериозно. Времето ми не позволява да направя това тая неделя; аз ще да се огранича само с няколко думи, които отправям не към оние късогледи патриоти на филологията и на фанатизмът, с които е нещастен и сръбският, и българскиият народ, но към тия искрени апостоли на свободадата, които съществуват и в единът, и другият народ. Твърде естествено нещо е, че поклонниците на нашата гнуснава преминала история, в мозъците на които играят конете на Душана и на Симеона, като са повикани от самите обстоятелства на робството да земат и тие участие в събужданието на двата подивели от невежество народа, ще да злоупотребят това свое призвание и ще да употребят науката, образованието и свещената длъжност към брата си за осъществлението на своите детински мечтания и за постиганието на своята безчовечно-глупава цел. Предводителите на тая фаланга идиоти, види се, намират в това нещо храна за своите мозъци и шкембета; техните покровители, които разбират интересите на двата народа дотолкова, доколкото Милош Милоевич разбира себе си и своята глупост, виждат интересът на своето отечество, а оние развратени дечурлига, които се не срамуват да казват, че тие са последователи на слепците, безсъзнателно служат на глупостта на своите учители и на враговете на нашата южнославянска свобода. Да се сърди човек и да негодува против тие деца на глупостта, е се едно да се сърди, че вали дъжд, или че мишката ти е прегризла дрехата. Шарлатаните имат такова също право да се занимават със своят занаят, каквото право има и добросовестният човек да прави добро на човечеството. Против дъждът ние тряба да употребляваме омбрели или качулки, против мишките — котки или капани, а против шарлатаните съществува полиция. Ние нямаме право да се сърдиме на Милоша Милоевича за това, че мозъкът на тоя шарлатанин е изгнил, на сръбското министерство (Ристичево и Мариновичево) за това, че то е още по-безумно, ако поддържа шарлатаните, и на техните слепи оръдия за това, че тие са способни да продадат и майките си за комат хляб. Ние тряба да се сърдиме на оние искрени проповедници на свободата, които твърде малко внимание обръщат на тие шарлатанства и които и досега още не са протестовали против злото, което се сее за вредът и на двата народа.

И наистина, аз се чудя на това, дето, после толкова протестации от страната на нашите цариградски „патриоти“, сръбската журналистика не щя да земе във внимание тоя вопрос и не прие да го разгледа колкото се може по-безпристрастно; но още по за чудение и това, дето патриотите из сръбската народна скупщина и досега още не са попитали своето правителство, действително ли то поддържа безумието на Милоша Милоевича и действително ли харчи такива грамадни суми за убиванието на твърде младата идея за братството между сърбите и българите. Аз мисля, че това е необходимо да се направи и да се изнесе на бял свят, защото освен от пропагандата, българският народ страдае и от друга една много по-важна страна.