A. C. Meyer - Падам Си По Нея

В неделя, след като много мислих, реших да сложа край на всичко, което се случи между нас в понеделник сутринта. Не исках да загубя асистентката си заради връзка, която може да завърши зле или дори да ми навреди.

След като прекарах в офиса си около час, чувам шум в съседния офис. Тя е тук. Вземам телефона и й се обаждам.

- Мариана, можеш ли да дойдеш, ако обичаш?

- Разбира се, един момент само.

След по-малко от пет минути тя влиза усмихната и носи подноса за кафе. Когато ме поглежда, усмивката й леко се помрачава. Усещам стягане в гърдите, но се придържам към плана.

- Седни, ако обичаш - казвам, като посочвам стола пред мен. Тя сяда и ме поглежда с големите си кафяви очи. Казвам всичко, преди да се уплаша. - Мариана, много мислех за това през уикенда. Трябва да се извиня. Преминах границата, а не трябваше да го правя. Работим заедно и нещата може да се усложнят.

Гледам някъде зад нея, защото нямам смелостта да я погледна в очите. Вниманието ми е привлечено от тих стон и виждам, че тя е навела поглед и е покрила устата си с озадачено изражение. Боли ме стомахът, но вече няма връщане назад.

- Исках да те помоля да забравиш какво се случи миналия петък и...

Не мога да довърша.

Тя става, поема дълбоко въздух и казва:

- Разбира се, Карлос Едуардо. Няма проблем. Трябва да отговоря на няколко имейла, които получихме през уикенда. Това ли е всичко? - пита тя, а аз кимам.

- Разбира се, Мариана. Благодаря ти - казвам аз, изненадан от реакцията й. Тя излиза от стаята без да каже и дума и затваря вратата. Чувствам се зле, сякаш тази врата е бариера между мен и нещо, което искам силно, въпреки че може да ми навреди. Надявам се само, че няма да съжалявам за това по-късно.

Заключвам се в тоалетната и чак тогава се поддавам на емоциите. Това са неконтролируемите сълзи на разбитото ми сърце, на разочарование и срам. Не мога да повярвам, че това се случва. Защо изобщо си направи труда да ме потърси и да настоява за това, ако дори не се интересува от мен? Глупачка! Глупачка! Глупачка! Сигурно си е помислил, че съм просто поредното глупаво бедно момиче, което лесно ще примами.. Докато все още плача, вадя телефона си от джоба си и изпращам имейл на Лаис.

От: Мариана Коста

До: Лаис Менезес

Тема: Помоооощ !!!!!!

Смазана съм. Той просто ме заряза.

От: Лаис Менезес

До: Мариана Коста

Тема: RE: Помоощ !!!!!!

КАКВО??? Ще сритам този глупак. Къде си? Не те е уволнил, нали?

От: Мариана Коста

До: Лаис Менезес

Тема: RE: RE: Помоощ !!!!!!

Не!! В тоалетната съм, без дъх и плача като бебе. Искам да се прибера вкъщи и да се скрия. ТОЛКОВА СЪМ ГЛУПАВА !!!

От: Лаис Менезес

До: Мариана Коста

Тема: RE: RE: Помоощ !!!!!!

Не! Ще поемеш дълбоко въздух, ще измиеш лицето си, ще сложиш малко грим и ще работиш така, сякаш нищо не се е случило. Ще ти изпратя нещо. Ще си прекараме вечерта с много сладолед. Човече, не мога да повярвам, че този идиот направи това!

От: Мариана Коста

До: Лаис Менезес

Тема: RE: RE:RE: Помоощ !!!!!!

От: Лаис Менезес

До: Мариана Коста

Тема: RE: RE: Помоощ !!!!!!

Опитай се да го погледнеш от друг ъгъл - той е идиот. Той е богат негодник с малка пишка. Заслужаваш нещо по-добро.