A. C. Meyer - Падам Си По Нея

- Благодаря.

Той ме гледа с любопитство и аз продължавам:

- За най-хубавия изгрев, който съм виждала.

Той пуска онази усмивка и аз се чувствам толкова щастлива, че мога да полетя.

Кара ме до вкъщи с колата си, като говорим за пътуване. Той пътува много и ми разказва за всички места, на които е бил и които е харесал. Стигаме до моята сграда твърде бързо и той излиза преди мен, за да ми отвори вратата.

- Благодаря за тази вечер, Мари - казва той леко засрамен. Аз се усмихвам и той ми отвръща също с усмивка, като нежно целува лицето ми. След това ме оставя да отида до сградата си, като се опира на колата и кръстосва ръце в очакване.

Поглеждам назад, преди да вляза и когато го виждам, се чувствам като Пепеляшка след бала, с изключение на това, че в моята версия Очарователният принц я изпраща. Махам му и той ми маха, а после се качва в колата си, заминава и отнася сърцето ми със себе си.

По-голяма част от съботния ден прекарвам в сън, тъй като цяла нощ съм будна. Накрая в пет вечерта се събуждам от звъненето на телефона.

- Кучко, ще те убия! - крещи Лаис, преди дори да имам възможност да кажа здравей .

- О, какво се случи? - питам аз , все още сънена.

- Не ми се обади, за да ми разкажеш всичко за прекараната нощ с готиния ти шеф! За БОГА! Как беше? Страхотен! Горещ! Всичко! Защо, по дяволите, никога досега не си си пробвала късмета с него, момиче? - пита тя и двете се смеем.

- Съжалявам, Лаис. Прибрах се в седем сутринта. - обяснявам аз, а тя надава силен вик по телефона. - О, престани! Току що се събудих!

Искам да знам всичко! И тогава й разказвам всичко, което се случи през тази невероятна нощ.

Излишно е да казвам, че съм влюбена. Чувам в собствения си глас нотките на щастие. Нямам представа какво ще стане оттук нататък, но съм сигурна, че ще измислим нещо.

- О, скъпа, толкова се радвам за теб. Мислиш ли, че той ще ти се обади през уикенда? Сега гаджета ли сте?

- Не знам дали ще се обади и не знам какви сме, Лаис. Знам само, че съм по-щастлива от всякога - казвам аз и след това си спомням, че Лаис също се заби с един мъж снощи. - А ти, момиче? Как беше с господин Секси?

- О, Родриго! Красив е, нали? Той е адвокат. Взе номера ми, но не мисля, че ще се обади.

- Защо?

- Ами не знам. Ние сме много различни, ако разбираш - казва тя и аз знам точно какво има предвид. - Ще отидеш ли на обедното парти утре? - пита тя.

- Как бих пропуснала! Ще ме вземат - казвам аз и двете се смеем.

- Ами днес, искаш ли да излезем? - пита тя, но аз съм твърде мързелива, за да се помръдна.

- О... Не мисля. Ще стана, ще си взема душ и ще уредя някои неща за следващата седмица.

- Добре, аз съм тук. Ако искаш да гледаш филм или нещо подобно, заповядай. Можем да си направим пуканки - казва тя и аз се усмихвам, доволна, че съм й приятелка. Лаис е невероятна приятелка.

- Добре, Лаис. До после! Сбогуваме се и проверявам телефона с любопитство за нови съобщения. Малко се натъжавам, когато не виждам нито едно от него.

Опитвам се да бъда позитивна и си казвам, че може би спи, както и аз до преди малко. Решавам да си взема душ, да си свърша работата и да се насладя на щастието, което изпитах снощи, вместо да позволя на тъпата несигурност да развали настроението ми.

Забавляваме се цял ден. Родителите ни живеят в общност, където хората се познават от години. Почти са като едно голямо семейство. Поне веднъж месечно се събираме на обяд и винаги е много весело и забавно. Хубаво е да хапнеш домашна храна и да прекараш малко време със семейството.

Около шест и половина вечерта телефонът на Лаис звъни и тя излиза отвън, за да говори. Тогава майка ми сяда до мен и започва да ме разпитва.

- Как си? Как е работата? Има ли нови момчета, за които искаш да ми разкажеш?

- Добре съм, мамо. Работата е добре и всичките ми гаджета са въображаеми.

Тя се смее, но продължава.

- Но трябва да има някой. Видях те да проверяваш телефона си няколко пъти - казва тя и аз се усмихвам. Не искам да притеснявам майка си, като й кажа, че съм ходила на среща с шефа си.

- Няма нищо, мамо.