A. C. Meyer - Падам Си По Нея

- Ако някога решиш да споделиш, мама е тук. Тя ме прегръща.

- Знам.

Усмихвам се и я целувам по бузата. След това Лаис влиза в стаята.

- Мари, имаш ли нещо против да си тръгваме? - пита тя и това малко ме учудва, но не възразявам. Сбогуваме се и взимаме автобуса до вкъщи.

- Всичко наред ли е? - питам аз, след като се качваме.

- Да, просто Родриго ми се обади - обяснява тя, като изглежда щастлива. Усмихвам се, защото се радвам за нея.

- Така ли? Какво каза?

- О, покани ме на вечеря.

- И къде ще ходите? - питам аз.

- В онази кръчма, която харесваме - казва тя, като има предвид откритата площ, пълна с барове в един търговски център близо до вкъщи. - Ще ми помогнеш ли да си направя прическа?

- Разбира се. Ще изглеждаш красива - отговарям аз през смях и вече мисля каква прическа да й направя. Моята коса е дълга, права и кафява, а нейната е вълнообразна и руса.

Слизаме на нашата спирка, за да обсъдим какво ще облече, развълнувани като две ученички. Часът е седем вечерта и Родриго ще дойде да я вземе след един час. Бързаме да приготвим всичко и в 19:45 тя е готова и изглежда зашеметяващо.

- Изглеждаш перфектно!

- О! Много съм нервна!

- Не бъди! Всичко ще е наред!

Няколко минути по-късно пристига Родриго и ние слизаме да го посрещнем. Сбогуваме се пред входа и му махам, докато той излиза от колата. Той наистина е красив. Рус, висок, със светли очи. Не е като мъжете, с които тя обикновено излиза, но са хубава двойка. Лаис е красива и висока. Усмивката й кара всички останали да се смеят. Тя е прекрасна приятелка и се надявам да намери свестен мъж, който да се грижи за нея.

- Марина, нали? - пита ме и аз се усмихвам, защото съм свикнала хората да грешат името ми.

- Мариана. Как си?

- Съжалявам! Мариана! Аз съм добре, а ти как си? Той се усмихва и ние с Лаис гледаме развълнувано.

- Добре съм. Е, аз се прибирам. Чао, Лаис.

Прегръщам я и прошепвам:

- Обади ми се, ако имаш нужда от нещо, разбра ли?

- Добре.

- Чао, Родриго! Махвам с ръка и отивам в апартамента си, като си тананикам една песен, докато моята приятелка излиза на среща с новото си попадение.

Стигам до офиса по-рано от обикновено. От събота съм неспокоен. След като закарах Мари у тях, се прибрах вкъщи, качих се в леглото и спах до вечерта. Когато се събудих, взех душ и се каних да й се обадя, когато домофонът зазвъня. Беше портиерът, който ме уведоми, че брат ми, снаха ми и племенниците ми са пристигнали. Пуснах ги да се качат и реших да й се обадя, след като си отидат.

Зека е по-възрастен от мен и е женен за Лусиня от пет години. Имат тригодишни близнаци. Ние сме много близки и ги считам не само за семейство, но и за приятели.

Направих вечеря и в един момент започнах да споделям твърде много и да говоря за Мари. Не им казах коя е, просто казах, че срещнах едно момиче и им казах къде живее. Те чуха цялата история, но Лусиня изглеждаше притеснена.

- Каду, мислиш ли, че си струва да започнеш връзка с това момиче?

Объркан съм от това, което казва тя.

Почти не я познаваш и тя не е от нашите социални среди. Освен това живее толкова далеч. Ако съдя по това къде живее, тя определено е от по-бедно съсловие - казва тя и брат ми кимва в знак на съгласие.

- Ако взема предвид казаното от Лусиня, тогава трябва да се съглася. Не искам да съдя, братко, но ти си „добър улов“ за жените. Имаш пари, ръководиш популярно списание... Не знам, но мисля, че трябва да помислиш дали наистина искаш да се обвържеш с човек, който може да е с теб само заради парите - каза той.

Започнах да мисля за снощи и си спомням дребните коментари, които привлякоха вниманието ми... Знаех, че са прави. Наистина беше рисковано, независимо колко бях очарован. Не толкова заради това къде живее, а заради самия факт, че тя и аз работим заедно.

- Съжалявам, Каду, но това ми напомня за случилото се с баща ми. - казва тя и аз кимвам в знак на съгласие. Бащата на Лусиня се забърка с момиче, което приличаше на ангел. Тя беше сладка, мила и деликатна, но в крайна сметка едва не го разори.

Когато си тръгнаха, се замислих и реших да не се обаждам. Спомнях си колко сладка и нежна е и реших, че е невъзможно да се преструва, но също така не можех да спра да мисля за онази целувка в леглото ми. Тя ме побърка. Тя се превърна от коте в тигрица само за миг и това доказва, че брат ми и снаха ми може би са прави.