СтаВл Зосимов Премудрословски - Луд детектив. Забавен детектив

– И ако няма достатъчно пари?

– Той ще хвърли. – и отново районният полицай пъхна пръст в тавана и в пигмейски стил скочи, използвайки салто, на масата, махайки с крак пред носа на колегата. Стана на крака и прекоси масата пеша в посока от Арутун към стола си. Сълзи и тръгна към изхода.

– Какво седиш? да вървим! – и махна с ръка, – и сякаш по протежение на Санкт Петербург, метна над Земята…

Те напуснаха крепостта, оставяйки на вратата само бележка с тебешир:

«Не се притеснявайте. Заминахме по спешна задача в Санкт Петербург. Останете на мястото на Incephalate, а Изя – вместо мен.. Аз!»

И най-отдолу е добавката в друг почерк:

«Извинявай, Пупсик, ще се върна както трябва! Докато твоята Бълха върви нагоре. Изчакай ме и ще се върна. Може би един…»

Изя прочете бележката и, като пише на листа с почерка на баща си и Инцефалопат, го скри в джоба си и изтри надписа от вратата.

– Е, стар козел, имаш го. – Взех мобилния си телефон и изпратих SMS на баща си. После влезе в къщата и даде бележката на майка си. Тя прочете и сви рамене.

Оставете го да язди. Ще го заменим. И нито дума за продължаването на бащата. Разбра ли?

– Разбира се, майко, разбирам… И нека вземем прасето от директора, а? предложи той.

– какъв си? Трябва да направим всичко според устава и правосъдието.

– И той ми крещи честно?

– Той е режисьор. Той знае по-добре. И самият той ще бъде оправдан пред Бога.

– Това ли е това, което виси на стената в офиса?

– Почти. Там виси Железният Феликс, неговият заместник. Добре, вървете си домашните.

– Направих. Мамо, мога ли да отида на разходка по реката?

– Отиди, но помни, кученце: удави се, не се прибирай у дома. Ще те убия… Разбра ли?

– Да. – извика Изи и изчезна зад вратата…

APULAZ 3

– Не, покровител, бих могъл да остана, сърцето ми е слабо…

– Нищо, тук в Санкт Петербург ще дишате газове и лекота.

Харутън също би искал да каже нещо, за да остане с жената на Клоп, но той се замисли и отмести поглед към пълзящите с две опашки на коляното си и с палец натисна насекомото в материала на панталона си.

– Какво искаш да избухнеш? – саркастично присви очи, попита Отила.

– нямам пари или лекарства.

– Е, това е разрешимо. Всичко плаща бюджета. Ако намерим носа.

– И ако не го намерим?

– И ако не го намерим, всички разходи ще бъдат приспаднати… от вас.

– Как така?

– И така. Ако все още задавате глупави въпроси, можете да загубите работата си. Разбра ли?

– Точно така, разбрано. Кога отиваме?

– Глупав въпрос. Вече би трябвало да сме там. Хайде сега!

– И какво е толкова скоро? Не си опаковах куфара?

– Винаги трябва да го подготвяме. Знаехте къде получавате работа… Между другото, същото нещо…

– Какво?

– Не си опаковах куфара. Да, нямаме нужда от тях. След пристигането си купете това, което ви трябва. Имам банкова карта.

– И ако няма достатъчно пари?

– Той ще хвърли. – и отново районният полицай пъхна пръст в тавана и в пигмейски стил скочи, използвайки салто, на масата, махайки с крак пред носа на колегата. Стана на крака и прекоси масата пеша в посока от Арутун към стола си. Сълзи и тръгна към изхода.

– Защо седиш? да вървим! – и махна с ръка, – и сякаш по протежение на Санкт Петербург, метна над Земята…

Те напуснаха крепостта, оставяйки на вратата само бележка с тебешир:

«Не се притеснявайте. Заминахме по спешна задача в Санкт Петербург. Останете на мястото на Incephalate, а Изя – вместо мен.. Аз!»

И най-отдолу е добавката в друг почерк:

«Извинявай, Пупсик, ще се върна както трябва! Докато твоята Бълха върви нагоре. Изчакай ме и ще се върна. Може би един…»

Изя прочете бележката и, като пише на листа с почерка на баща си и Инцефалопат, го скри в джоба си и изтри надписа от вратата.

– Е, стар козел, имаш го. – Взех мобилния си телефон и изпратих SMS на баща си. После влезе в къщата и даде бележката на майка си. Тя прочете и сви рамене.

Оставете го да язди. Ще го заменим. И нито дума за продължаването на бащата. Разбра ли?

– Разбира се, майко, разбирам… И нека вземем прасето от директора, а? предложи той.

– какъв си? Трябва да направим всичко според устава и правосъдието.

– И той ми крещи честно?

– Той е режисьор. Той знае по-добре. И самият той ще бъде оправдан пред Бога.

– Това ли е това, което виси на стената в офиса?

– Почти. Там виси Железният Феликс, неговият заместник. Добре, вървете си домашните.

– Направих. Мамо, мога ли да отида на разходка по реката?