СтаВл Зосимов Премудрословски - Луд детектив. Забавен детектив

– Фуууу! – ухилен инцефалопат, – как го пиеш? Можете да се отпуснете…

– Какво бихте разбрали в изящен гурме? Не пийте. На мен лично ми харесва. -ulk.. – отпи глътка на Ottila и.., – Ъ-ъ-ъ, – го изтръгна настрани. Той скочи и хукна в далечния ъгъл на офиса. Глъчка от мъгливи образни грудки напусна гърлото на околията и мигновено като сълзотворен газ заля цялата стая. Арутуна беше приет с астматичен спазъм и когато се закашляше, той не беше до умение.

– Ще се срамува или нещо?! Подходящ съм за бащите ти.

– Или може би майка? – Отила изпитваше бъркани яйца и с уста, изплювайки трохи, стриктно лаеше: – всеки има свой вкус, каза хиндуистът, слезе от маймуната и бършеше петела си с бананово листо. Искаш ли око?

– О! Извинявай, покровителю, забравих нещо … – Арутун Карапетович се смути и седна на един стол.

Изведнъж улична входна врата изскърца и в кабинета влезе стара жена на около сто години.

– Кой не затвори вратата??? Зает съм, бабо!!! – бъг Клоп и задушен…

Съпругата чу кашлицата и хукна към него с лист и химикалка, така че той да напише завещание. Но като видя безполезността му, замахна и плесна съпруга си по костеливи лопатки. Отила се натърка и изплю жълтъка.

– Ъъъ, Харутун, стар хрущял, защо не си затворил вратата след себе си, когато дойде? А вие, бабо, излезте, имаме среща.

– Както? – попита глухата баба.

– Грунт! ела след вечеря!! – каза Клоп силно.

– Яж, яж, скъпа с невен… Ще чакам. – усмихна се баба и клекна, тъй като вече нямаше столове и не беше обичайно да се отстъпва тук и никой от публиката не се сети.

– Какъв обяд? И? Закусвам… И след това на дневен ред: работа с подчинени. – Отила махна с ръка и, като държеше лъжица с парче яйце, дръпна синината директно в окото на Харутун, – а вие? – скочи на стол, – без признателна посредственост, – след това скочи на масата, – можете да ядете само луна и да биете лица един към друг. Няма да ходя като койот.. – и като акробат, използвайки салта, скочих от масата на пода, – и се примирих с вас.. Напишете изявление и точка!

– Какво изявление? Какво крещиш? – Изолда Фифовна го прекъсна с вик на Кинг Конг.

– А? – джуджето започна със старт.

– Какво крещиш? – попита тя по-спокойно и тихо, – не виждате ли, тя спи отдавна.

– И така, тук, сега, нощувка? Incifalatus, извадете този пенсионер. – Отила се прибра в торба и се качи на стол, за да вечеря допълнително.

– Аз съм инцефалопат, покровител, а не безлюден. – поправи ефрейтора и отиде при спящата старица. Леко я заби с бастун, като Поаро или Уотсън. – Скъпи, али?! – обърна се към шефа, който вече беше седнал на масата и при шампион.

– Шефе, тя според мен изсумтя.

– Какво? Hrjapa-Hrjapa.

– Е,. Не диша. Той е мъртъв. – отново със страх в гласа каза Харутун. Устните му потрепнаха. Той си представи, че го очаква същата съдба. Харутън плачеше.

Отила замръзна с гладка храна. Погледна жена си и попита:

– Жинка, иди да го провериш.

Фифовна се приближи и вдигна старата жена до яката. Краката слязоха от пода, а коленете не се изправиха. Тя се качи и постави трупа като ваза пред халба, глупаво гледа с уста пълна с дъвчени яйца, съпруга си.

– Вижте сами, schmuck, умряла ли е или не?! – и се канеше да си тръгне. – Той, Жинка. Ще отговорите за Жинката. – промърмори тя…

– Махни я от масата, глупако!!! Ти наистина ли си, или какво? Аз съм шефът тук, а шефът, а вие?…

– Е, започна пак. – промърмори таблата Инцефалопат.

– И вие използвате безплатно фонда на Ottila Aligadzhievich Klop! – трохите от устата се разлетяха, – И като цяло… ма, глупости – той изплю цялото съдържание от устата си и изкрещя, преди да се качи на масата. «Тук сте прислужница.» Разбра ли?

– Да, господарю. – Доналд Изолдушка и коленичи. Главата й се зачервяваше, докато главата на съпруга й стоеше на масата. А размерът на главите им просто ще впечатли всеки песимист: Главата й беше пет пъти по-голяма от него.

– Добре, хе-хе-хе, прости ми, изведе тази баба през вратата на верандата. Не, по-добре далеч от хижата. Сутринта е и някой ще я намери.

Съпругата взе трупа и го отнесе там, където собственикът му поръча. В края на краищата тя също работеше в подкрепа, като технически техник, портиер и секретар-референт в чин старши матрак. Минута по-късно тя се върна и тръгна, марширувайки към масата.

– хвърлих я над оградата.

– Ти си глупак или нещо такова? Това е ветеран на растението. Вярно, седнало. Накратко – неравностите.

– Ядеш. – съпругата се премести нагоре в чинията.

– не искам. Трябваше да го сложиш в чинията ми. Каква храна е? Извадете го, оставете децата да се хранят. Просто не им казвайте какво съм ял. И тогава презират.