СтаВл Зосимов Премудрословски - Луд детектив. Забавен детектив

И тогава Отила Алигаджиевич седи в кабинета си и пише тримесечен, а след това веднага, годишен отчет. Той бърза, прави грешки, обърква думи на езици и е знаел дузина от тях, включително: френски, местен племенен, пет различни съветски езика, латински, руски език, руска литература, руска фения, руски бездомник, език на разпитвачи и други.

Пише, пише и тогава синът на десет години идва в кабинета му:

– Баща? – скромно по детски попита сто тридесет сантиметра десетгодишният син Изя.

– Какво, синко? – без да вдига глава, отговори деветдесет и девет сантиметровият баща на Ottil.

– татко..? – колебаеше се Изя. Баща все още пишеше.

– … добре, говори?! – попита бащата.

– Тате, погледнах кутията тук, а?!

– И какво?

– Някои думи не са ми ясни там…

Отила погледна сина си като баща, без да спуска глава, вдигна крака на специален стол със стълбищни релси на страничните крака, стана, обърна се и седна на масата. Той нежно погледна сина си през очилата, пусна ги на върха на носа си и попита, гледайки в очите на сина си и не вдигайки глава, което накара главата му да го боли и шията му изтръпна. Той погледна всички отдолу нагоре. Наруши и гражданската му позиция. И още повече пред син, израснал като обикновено дете. И сега, седнал на масата, той дори можеше да се намръщи на черните си вежди.

– И какви думи не те разбират, синко?

– Е..: президент, някаква власт, ФСБ.. какво е това? Все още не сме минали през историята. Така ли е, мимолетно.

– Или сте просто прокуратурна школа през този период на обучение. – усмихна се бащата, свали очилата си и ги затисна леко в юмрук, с който след това се облегна на плота на масата. Той удари сина си по рамото с другата си ръка и го потърка с огромна плешива глава, която не беше човешка.

– Е, слушай – въздъхна бащата, – Президентът в нашето семейство съм аз, някаква Власт е твоята майка. Е, тя, знаеш какво прави… Не позволява да се отдаде, проверява уроците.

«Емисии», добави Изя.

– Не храни, а приготвя храна. – добави бащата.

– И тогава кой храни?

Баща надникна в лявото око на дядо си, после в широкоокото дясно, което отиде при сина му от прабаба му, те казват, че е китайка, но само русифицирана. Така твърди жена му; височина, тегло и ширина на талията в двеста. Освен това русокосата и синеоката, за разлика от бащата с червени очи.

– храня ви всички! – гордо отвърна баща и отговори на гърдите си. Лицето му стана силно мъдро.

– И кой е баба? – попитал синът, като си избил носа.

– Не си вдигай носа, синко, днес не е ден на миньора, – и той леко отстрани ръката си от главата на сина си, -.. нашата баба е КГБ. Старо родно КГБ.

– А какво е КГБ? – притесни се Сони.

Бащата пусна ръката на сина си и, гледайки встрани от сина си, гледаше като овен на новата порта, към портрета на Дзержински.

– КГБ е същото като FSB. Само стар като баба. И честно, не както сега, всичко е покварено… Като цяло баба е ФСБ…

– КГБ … – поправил се синът и като навил сабя от сухи сополи в дълбините на ноздрите, той се измъкнал, погледнал го и, като захапал зъбите си, изплюл и набръчкал носа си. – фео.., солен.

– НЕ яжте сърната, която майка ви не ви храни?! – възмути се бащата.

– Не, храниш.

– Правя пари на фураж. И майката готви и храни от това, което съм спечелила. Разбра ли?

– Прието, разбрано, приемане…

– Браво, баща ти, а ти …?

Синът се изправи на гишето SMIRNO, тъй като свещеникът го проби.

– Добре направени в конюшнята, но аз Добре направено.!!..

– .. Задник… хе-хе хех… Салага. – Отила удари нежно задната част на главата на сина си, но Изя се отдръпна и нанесе контраатака направо към копчето (носа) на баща си, както той учеше.

– Ъъъъ … – Отила се развесели, скривайки болката, ръката му само потрепваше, а очите му проливаха сълзи, – Е, така, майката ви храни или не?

– Емисии. Вкусно се храни … – синът започна да бере в лявото си ухо … – И тогава сестра ми и кой?

– А вие и сестра ми?.. А вие сте ХОРА! – усмихна се бащата и сложи очилата си, слезе от масата на стол и продължи да пише по-нататък, коленичи, така че да е по-високо.

– И какво означава тогава за нашия ОРГАН, онази седмица… тази… дойде друг президент …, американец, КГБ спи и хората се притесняват?

– Какво друго е такъв президент? – Очите на татко изскочиха изпод очилата.

– И тази, която се затваря със Силата в стаята, когато седите в тоалетната за три часа,..

– И тогава какво?

– .. тогава, те се смеят и се задъхват, като котки през март по улиците през нощта, а след това дори крещят като прасенца, когато са кастрирани. И излезте – като след баня – мокра.