СтаВл Зосимов Премудрословски - Луд детектив. Забавен детектив

– Гледахте ли снощи следващия брой на Call Center?

– Не, имам DiViDishka. И какво?

– В Санкт Петербург бе откраднат паметник на Носа.

– И какво?

– Бих искал да разследвам този случай, ако ми позволите, милост господин Маршал.

– Какво друго нос, никой не ми е съобщил, говорете по-ясно. На кой паметник им беше отрязан носът?

– Е, с Гогол..

– Носът на Гогол е отрязан?

– Не, Гогол има история за FNL.

– И какво?

– В чест на тази история в Санкт Петербург е издигната паметна плоча и тя е открадната. И приблизително знам кой го направи.

– Бездомни или какво? Никой друг. Той е мед. И какво искаш от мен?

– Справете се с този бизнес, касета.

– Затова се заеми, какво става? Но само в свободното си време.

– Но ще ми трябват разходи, пътни разходи, храна, настаняване в хотел, таксиметрови пътувания.

– М-да. Трябваше да се започне с това. Това е само за да стигнете до Санкт Петербург, можете също да вземете заека с влак, аферата Бомжовское, така че няма какво да прави хотела. Можете да го смените на гарата или, в най-лошия случай, на бездомните в мазето. С тях ще погълнете. И в града и пеша можете да се разходите заедно със забележителностите на Санкт Петербург. Няма пари в бюджета, докато не завърша изграждането на вилата. Е, разбираш ли ме?

– И от касата на моя Strongpoint? Избрах малко тук на глоби от колективни фермери.

– И много?

– Да, това е достатъчно за първи път.

– Добре. Вземете го от сметката. Ако решите проблема, аз ще погася разходите по разписките за продажби, но не?! Не трябва да решавам, защото парите са публични.

– Добре, Ексимендий Янис оглу Снегирьов. Разбира се, имам малко време, но ще измисля нещо. – Отила остави телефона и доволно лежеше на масата, с протегнати ръце.

– Ето го, нов бизнес! Сега те научават за мен на Петровка 38.

Вратата скърцаше и се появиха огромните размери на основната му половина на Изолда Фифовна.

– Ще ядеш ли? – попита тя кротко, – и не се клати на масата, аз също го избърсах.

– Ще закуся тук!

– Какво означава ТУК? Аз съм като сервитьорка или нещо подобно? Отидете в кухнята и яжте като всички останали. Няма да нося.

– Бих се радвал, но Маршал трябва да ми се обади.

– маршал? Бих казал така. След това изчакайте. Синът ще донесе сега това, което е останало. И слезе от масата, Шерлок Холмс… Хахаха … – засмя се тя и влезе във втората половина на колибата.

Входната улична врата скърцаше и ефрейтор Инцефалопат се появи на прага.

– Мога ли да имам патрон?

– Влезте и седнете… Имаме бизнес… Утре отиваме в Санкт Петербург. – Отила стана, обърна се и седна на един стол.

– Защо?

– Откраднатият паметник на носа на Гогол търсят.

– Ааааа … – Енцефалопът влезе и седна на стол за подчинени и посетители, като хвърли крак на крак. – Имам предвид, Бос…

APULAZ 2

Харутон Карапетович изглеждаше тънък и дълъг. Лицето беше типично кавказки. Косата е сива, дълга до раменете, дори като слама. На Тиечка имаше солидна плешивост, спечелена от предишна работа като портиер на гост работници. Преди това той работи като скотовъдство, след десет години затвор, като политически затворник. Анекдотът разказа за Ленина, лидера на пролетариата и дори свинята, пред одитора в селския съвет и той гръмна. Ленин би реагирал по-лесно, просто се засмя, но местните власти там – не. Но това беше в постсъветската ера. И следователно, с изчезването на съветската система, криминалното досие също изчезна. Той беше реабилитиран и получи обезщетения за газ. Но с пенсионирането си той искаше да бъде полезен за обществото, а след това съпругата на новия окръжен полицай примамваше със сините си очи и… останалото е ХАК… И така, мисля, не псувам… Затова отиде при ефрейтора до на окръжния полицай, а чинът остана от службата в армията.

Харесваше английския детектив Поаро и затова пушеше лула като Холмс, той просто ги обърка. Носеше шапка и мустаци, като Елкил, само грузински. Дори бастун купи подобна и козина от работници в Мариинския театър за опера и балет за кутия с лунен лъч. Обувките са направени по поръчка на съсед, който служи като обущар в зоната. Той дори ги нокаутира с щифтове и когато ходеше, особено по асфалт, щракаше като кон или момиче от Бродуей. Носът му беше като на орел, а големите му очи бяха като на лемур.

– Значи – каза Отила и седна на специален стол. Изя затръшна вратата и влезе в кабинета. На поднос той носел пържени бъркани яйца с риба и любимия си прясно изцеден сок от чесън. – хайде по-бързо, иначе питонът вече гърми.