СтаВл Зосимов Премудрословски - Луд детектив. Забавен детектив

Инчефалопат застана до колоната и като видя сержанта, който бе напуснал поста, бързо хукна към него.

– Здравей! apchi – поласка той.

– Какво, чакаш внук? – попита саркастично Пент.

– Какъв внук? Апчи, – глупав Арутун Карапетович.

– Какво строиш за мен гримаси? Или той е вашият съучастник? Какво планирате, гост работници?

– Кой? Апчи – изплаши се Харутун.

– Какво строиш глупак? Вашето приятелство се иска федерално. Ти с него ли си

– А? apchi, – поклати бузите си с инцефалопат. – не. Изобщо не го познавам. За първи път виждам.

– И какво готвиш тогава за него? Колеба, чичо. – изведнъж сержантът излая. Харутън се отдръпна. – Той е впрегнат за теб, както за твоя, така и за теб?

– Ах, апчи, познавам го, но е много лошо и само благодарение на жена му.

– Какво? – усмихна се Пент.

– Спя с жена му! – потвърди Харутун. Сержантът се ухили и отиде да снима документи за бира.

– И кога ще бъде освободен? – отекна във фоайето.

– Как тоалетната е домашна и отговорът ще дойде. Така от три дни имам право да го чукам.

– Мога ли да му помогна? – предложи Харутун на цялото фоайе.

– Миете тоалетната?

– Да, да се освободи по-бързо.

– Не, не се предполага.

Харутун тъжно сведе глава: Мдаа… той стигна там и няма пари и Клоп беше понижен.

– Имате ли пари? – прошепна някой право в предсърдието към ефрейтор. Той потрепери с цялото си тяло и се обърна. Зад него стоеше тлъст служител в полицейска униформа и дъвчеше твърд бургер.

– Не.

– Защо? Ом ти ням.

– И пари, apchi, – Харутун се обърка в мислите и протегна показалеца си, търсейки ученици, посочи вратата на полицейския пост. – И парите от моя, apchi, готвач, там, в маймунската клепа от Klop.

– Какъв бъг? Това ли е прякор?

– Не, фамилията му, apchi, той беше задържан, докато не се установи самоличността му.

– Аааа! Om yum yum., Така че да вървим, вземете парите от него, сякаш на себе си, и ми го дайте.

– Аааа. Той има, apchi, карта.

– Съжалявам – И полицаят се оттегли в дълбините на предната част.

Седмица по-късно Bedbug беше освободен от 78-то полицейско управление. Това беше петият клон подред, като се започне от ченгетата от станцията и навсякъде той миеше тоалетни. Никой преди него не се съгласи с това. И трябваше да отмие годишната мръсотия.

Харутун беше уморен да го чака на гарата една седмица, беше добро лято. Той се свърза с местния гот и бездомните. Дрехите му се превърнаха в парцал. Подутото му лице от «леда» – почистващо средство за чаши с етанол, използвано от бездомни хора и други подобни – се зачервява като задника на шимпанзето. Очите му се изпълниха със сълзи не само от мъка, но и от страшен махмурлук. Той седеше в прохода на московската метростанция. Шапката му беше наопаки и лежеше на пода. В него можеше да се види и стотинка: една, пет и десет монети. Той седна на колене и леко ридаеше. Фингалите почти не пропускаха сълзи.

– Харутун? Отила извика: «какво става с теб?»

– А? Апчи, – ефрейторът бавно повдигна очи.

– Стани, седиш ли тук? – Бъгът се появи и вдигна шапката си.

– Не пипайте, apchi. – извика истерично Харутун и сграбчи шапката си. Едно малко нещо изскочи на мраморния под и звънна. Звънът се чуваше от бездомни хора, стоящи наблизо. Изглеждаха прилични и по-млади.

– Хей, дете, добре, слизай от нещастника. – извика един от тях

– Не го притеснявайте да печели хляб, шмак. – изплаши се вторият.

– Вали, Вали. – подкрепи третия, – докато е жив.

– Ми казваш ли млади хора? – местният детектив генерал Клоп отвори очи изненадано.

– О? Да, това изобщо не е дете.

– Джудже ли е?!

– Да, и негърът Хе. – И започнаха да се приближават към Bedbug.

– Патрон – хленчи Харутун, коленичи. – бягай, шефе. Ще ги забавя. Все едно, те вече ме пребиха и ме накараха да прося.

– Не сси, ще им обясня в Саракабалатанаяксойодбски, че не можете да обидите възрастните хора. – уверено отговори Отила и запретна ръкави.

– О, Зьома, реши да се блъсне в нас, – за копелето, най-здравословното от тях и плешивото.

– Сиво, плъзнете го в кофата. – поддържан тънък и в татуировки, сочещ към урната.

– Казвам веднага, успокойте младите хора, предупреждавам ви последния път. – любезно попита Клоп, гледайки в очите на здрав. Той го взе с огромната си четка за яката и, като го повдигна, го донесе пред очите. Той се усмихна ехидно и рязко затаи дъх. Той отвори очи, сякаш със запек и разшири устата си, сякаш иска да сложи крушката на Илич в устата си. Гонът пусна четката и се наведе, сграбчи слабините му с две ръце.