– И какво, не можеш да забравиш Анаша? Прет?
– не разбирам какво искаш да кажеш? Казвам, лайна и избърсах задника си с длан…
– И какво си толкова вулгарен? Не Кентите, все едно с теб, а срокът… Десет блести.. Че не се смееш ли?
– Поне apchi. – добави Харутун. – Плюс – съпротива срещу властите.
Детето се изчерви.
– И какво, в Казахстан, не слагат за анаша? – Отила промени тона си.
– Е, в интерес на истината, те го засаждат, – Айд потри носа си. – но работех законно.
– Какво е законно? Sneezy. – изненада Харутун.
– Коноп събрани? Ай! – Оттила отново удари същия чук с чук.
– Как е? Нещо ти, апчи, караш глупости, шкембе. – удари Арутун.
– Къде го хванахте? – бъг Клоп. – далеч оттук?
– Не, през къщата, в кошчето. Apchi, и най-важното е, че расте там равномерно, като в градина.. Засадихте, apchi, куче?
– Чакай, Харутун,.. хайде тук сюди? – нареди Клоп.
Идот неохотно се приближи.
– Седнете. Отила посочи кофа наблизо и я обърна, но беше без дъно. Айд седна.
– протегнете ръце към мен, с длани надолу… Ето. А сега, Харутун, донеси вестника.
– Откъде? Sneezy.
– Попитайте жена си..
– Писюня, дай ми вестник! Sneezy.
– Кой? Pisyuna?
– Apchi, apchi, apchi … – Харутун почервеня
Идо се изкикоти.
– На какво се смееш? – Отила се обърна към верандата. «Изолда, донеси хартията тук!»
– Вземете го сами! Не мачеха пораснала! – изръмжа Изолда.
– Отиди да го вземеш. – с тих глас изпрати ефрейтор Клоп. Харутун донесе вестника след половин час, Оттила вече беше успял да подравни сто нокти.
– Какво по дяволите си отишъл за смърт? Хайде тук.
Отила взе вестника и го разнесе върху наковалнята.
– Три. – поръча бъгът
– Четири. – недоумено отговори Идот.
– Какво, четири?
– Е, три – четири – пет…
– Шегуваш ли ме? плюйте в ръцете си и три, три до дупки. Изтрийте всичките си лайна от ръцете си.
– Защо?
– Искате ли да демонстрирате това в лабораторията на районното полицейско управление?
– Не.
– Тогава три тук и бързо.
Детето бързо разтри топка с грахово зърно и я подаде на Клоп.
– в? Magosh! – изненада се Клоп.
– Веднага усетен, apchi, ръката на професионалист.
Грахът Отила, увит в злато от цигара под лист хартия нагоре. И подпали запалка. Хартията изгаря и изсушава граховото зърно. Отила разгъна и заби грах с чук. Разхлабени с тютюн, изкормен от цигара и вкаран обратно. Запечатан и завършен в края. Сложих усукано парче картон изпод кутията за кибрит на мястото за филтриране. И с езика си навлажни горната част на цигарата и я запали. Джамът се стисна и отдръпването директно всмука белите дробове на района и той си спомни Африка. Отворените пространства и джунглата. Танцувам отдолу, като папуасите ми се стърчат от устата. Оливие от мозъците на чернокож от съседно племе, дошъл за сол. Първи секс с хипопот и др. В крайна сметка той, като бълбукаше като балон, затаи дъх, постепенно пускайки крилатия дим на джина в пориви. Кръвта му беше обогатена с весел кислород и той се чувстваше така, сякаш е летял с нулева гравитация. Всичко наоколо беше светло и бръмчещо. Детството на Отила дойде и всичко наоколо започна да угажда. Кучето се изкачи от сепарето и като видя глупавия поглед на стопанина, танцуваше и размахва опашката си.
– Нищо да не се лайнаш?! – Той не произнесе глас и подаде цигарата на Инцефалопат. – на Харутун, дръж се. Като експерт, намерете разликата между лайна и шала.
– И никога не съм го пушил. Sneezy. Не знам как.
– Като цигара, просто не изпускайте дима. Казвам, не го поставяйте напълно в устата си, оставете празнина за подаване на въздух в белите дробове и се дръпнете, издърпайте и не изпускайте. Издърпайте го и го почувствайте вътре във вас.
Харутън бавно се приближи и вдигна рибата. Пушеше, както заповяда шефът. След миг той се превърна в зеленчук и заби като пуйка.
– Дайте на детето. – Отила забрави и нареди на Харутун. – Нека оставим шегата пред затвора … – след половин час Отила продължи – Арутун, али. Какво вземаш?
– А? Дай.. – махна старецът и се сети. Той протегна ръка с цигара. Идот взе шамбето, надути и го подаде из района. Той започна втория кръг и скоро Inscephalopath завърши петата.
– Е, какво? – пусни Bedbug. – дим? Какво пушиш, дете?
– Беломор. – Взех пакет Idot и взех всяка цигара и себе си. Издържайте. Взеха и пушеха.
– Е, кажи ми как законно коси коноп? – Започнал дървеник.
– Хе, можете ли да ми кажете в началото как законно я засадихте apchi? – добави Харутун.
– Както, хе. – прикова Идот. – на трактора.
Читать дальше