Астрид Линдгрен - Кале Бломквист по следите на отвлечените

Дойде нов ден, слънцето продължаваше да грее над добрите и лошите. То събуди Кале и Андерс, които дремеха кротко върху елховите клони в скривалището.

— Какво ще ядем днес? — попита иронично Андерс.

— За закуска: боровинки — отговори тържествено Кале. — За обяд: боровинки… а за вечеря… дали за разнообразие да не хапнем още малко боровинки?

— А, не, за вечерята трябва да се погрижи Ева-Лота — отговори му убедено Андерс.

Спомниха си за вчерашния пир и въздъхнаха с копнеж при спомена за всичко, което бяха погълнали. Но после се сетиха за ужасните премеждия след това и по гърбовете им премина тръпка на ужас. Защото знаеха, че тази вечер ще трябва да повторят всичко отначало. Професорът ги очакваше и те знаеха това. Някой от двамата трябваше отново да се изкатери до прозореца му, за да разбере къде се намират книжата. Ако можеха да спасят документите на професора, щяха да са извършили поне едно наистина добро дело в живота си.

Кале опипа разранените си ръце и крака.

— Май ще е по-добре да го направя аз — рече той. — Синини при синини отиват. Но точно сега една малка закуска няма да ми дойде зле.

— За храната ще се погрижа аз — отвърна услужливо Андерс. — Ти по-добре стой тук. Ще си получиш боровинките в леглото.

Расмус и Ева-Лота също получиха закуската си в леглото, но тяхната закуска беше много по-разнообразна. Ник явно беше решил да натъпче до насита вресливата уста на момичето. Той бутна триумфално таблата под носа на сънената Ева-Лота. Беше приготвил храна за цял полк: шунка и бъркани яйца, овесени ядки със сметана и сандвичи с масло и салам.

— Хайде ставай, момиче, време е за закуска! За да не прегладнееш! — викна той.

Ева-Лота намигна и посочи с брадичка таблата.

— Добре си се потрудил — рече тя възхитено. — Но утре би могъл да прибавиш и печени вафли. Ако дотогава не те е прибрала полицията.

Расмус се намеси припряно:

— Полицията не бива да прибере Ник — викна той и гласът му потрепери. — Не бива да прибират миличките хора.

— Тях не, но похитителите на деца — непременно — отвърна хладно Ева-Лота и посегна към сандвича със салам.

— А, не, така не става — възмути се Ник. — До гуша ми дойде от дрънканиците ти за гангстери и похитители на деца.

— А на мен ми дойде до гуша да съм отвлечена от гангстери — тросна му се Ева-Лота.

Ник я изгледа навъсено.

— Никой не те е молил да идваш тук. Без теб тук щяхме да си живеем прекрасно.

Той отиде при Расмус и седна до него. Расмус протегна малката си топла ръчица и погали страната му.

— Аз мисля, че похитителите на деца са много добри — заяви той. — Днес какво ще правим, Ник?

— Първо ще закусиш — отговори Ник. — После ще видим.

Още от първите часове на острова, Расмус беше на мнение, че Ник е добър човек.

Отначало Расмус мислеше, че цялото пътуване е някакво чудато хрумване на баща му. Забавно беше да си в кола, още по-интересно да се возиш в моторна лодка, а на кея на този остров имаше толкова много лодки! Той дори искаше да помоли баща си да се изкъпе в морето. Но тогава дойде оня глупав чичо и обърка всичко. Той се държа толкова странно с баща му, а баща му се разгневи и после изобщо не дойде при Расмус.

И постепенно детето започна да се съмнява, че наистина всичко е толкова прекрасно. То опита да се пребори със сълзите, които сами напираха в очите му, но първите потиснати въздишки бързо преминаха в хълцане. Петерс го бутна грубо към Ник и каза:

— Поеми малкия.

Това беше доста тежка задача за Ник. Той загрижено почеса главата си. Откъде да знае как се успокояват плачещи деца? Но беше готов да направи всичко, за да прекрати цивренето.

— Да ти направя ли лък? — предложи той от немай-къде.

Това подейства като магическа формула. Сълзите секнаха също тъй бързо, както бяха потекли, и вярата на Расмус в човечеството бе възстановена.

След това цели два часа те се упражняваха да стрелят в цел с новия лък и за Расмус вече нямаше съмнение, че Ник е много добър човек. А щом пък Ева-Лота казваше, че Ник е похитител на деца, значи похитителите на деца са добри.

Точно както можеше да се очаква, слънцето се изкачваше все по-високо и по-високо и продължаваше да огрява доброто и злото. То затопли скалата край морето, на която прекараха деня Кале и Андерс. Огря и Ник, който пазеше пред вратата на Ева-Лота и дялаше лодки от брезова кора, и Расмус, който пускаше готовите лодки във варела за дъждовна вода. То се заигра в русата коса на Ева-Лота, която седеше на кушетката си в стаята и мразеше Ник, който не искаше да я пусне навън. Слънцето разгневи Петерс, защото в този хубав слънчев ден той се ядосваше на всичко, включително и на слънцето. Но слънцето следваше спокойно пътя си, без да го е грижа за яда на Петерс. Накрая, както можеше да се очаква, залезе на запад зад горите на залива. С това приключи и вторият ден на острова.