Дэвид Гранн: Изгубеният град Z

Фосет е установил, че древен народ с високо ниво на култура все още съществува в бразилската амазонска джунгла и че неговата цивилизация е толкова стара и развита, че завинаги ще промени схващането на Запада за двата континента Америка. Кръстил е този изгубен свят градът Z. „Централното селище, наричано от мен Z – наша главна цел, – е разположено в долина, широка около петнайсет километра, а градът се намира на възвишение в средата й и подходът към него е каменен път – заявява Фосет по-рано. – Къщите са ниски и без прозорци, има пирамидален храм.“

Репортери, струпани на кея в Хобокън, дошли от Манхатън отвъд реката Хъдсън, крещят въпросите си с надеждата да узнаят местоположението на Z. Скоро след технологичните ужаси на Първата световна война и в условия на разрастваща се урбанизация и индустриализация малко събития успяват така да грабнат вниманието на обществеността. Един вестник отбелязва с възторг: „Не е замисляно по-вълнуващо пътешествие от времето, когато Понсе де Леон е прекосил Флорида в търсене на Водите на вечната младост“.

Фосет приема на драго сърце „шумотевицата“, както я описва в писмо до приятел, но е извънредно предпазлив в отговорите си. Знае, че главният му съперник, Алегзандър Хамилтън Райс, американски мултимилионер и лекар, разполагащ с огромни ресурси, вече е навлязъл в джунглата с безпрецедентно оборудване. Вероятността доктор Райс да открие Z ужасява Фосет. Няколко години по-рано Фосет е станал свидетел как колегата му от Кралското географско дружество Робърт Фалкън Скот поема на експедиция с амбицията да бъде първият изследовател, стигнал до Южния полюс, само за да установи при пристигането си там и малко преди да премръзне до смърт, че Роалд Амундсен, съперникът му от Норвегия, го е изпреварил с трийсет и три дни. В неотдавнашно писмо до Кралското географско дружество Фосет пише: „Не мога да кажа всичко, което знам, нито дори да посоча с точност координати, защото такава информация обикновено изтича, а няма по-голямо огорчение за един пионер от това да го изпреварят и бисерът в короната на неговата работа да му бъде отнет.“

Опасява се също, че ако оповести подробности за маршрута си и други се опитат да открият Z или да го спасят, това ще доведе до смъртта на много хора. В миналото в същия регион е изчезнала експедиция от хиляда и четиристотин въоръжени мъже. Новинарски бюлетин, телеграфиран из цялото земно кълбо, оповестява: „Експедицията на Фосет ще навлезе в земя, от която никой не се е завръщал“.

И Фосет, който е решен да достигне най-недостъпните области, не възнамерява като други изследователи да поеме с лодка; вместо това планът му е придвижване пеша през джунглата. Кралското географско дружество предупреждава, че Фосет е „едва ли не единственият жив географ, който би могъл да увенчае с успех“ подобна експедиция и че „ще е безнадеждно други да се опитват да последват примера му“. Преди да напусне Англия, Фосет е споделил с по-малкия си син Брайън: „Ако при всичкия ми опит ние не успеем, надали има особена надежда за други“.

През глъчката на стълпилите се около него репортери Фосет обяснява, че само малка експедиция би имала шанс да оцелее. Би могла да се изхранва от природата и да не изглежда като заплаха за враждебни индианци.

„Експедицията – подчертава той – няма да е група от претенциозни и разглезени изследователи, придружавани от армия носачи, водачи и стада товарни животни. Такива свръхоразмерени експедиции не стигат доникъде, само се щурат на ръба на цивилизацията и се къпят в публичност. Стигне ли се до същинската пустош, носачите бездруго се разбягват, уплашени от диваците. Животни не могат да бъдат водени поради липса на паша и защото биват нападани от насекоми и прилепи. Водачи са излишни, защото никой не познава района. Същественото е да се съкрати оборудването до абсолютния минимум, та човек да си го носи сам и да се уповава на надеждата, че ще съумее да се сприятели с различните местни племена. – После добавя: – Ще бъдем изложени на какви ли не пагубни влияния. Нужно е да постигнем не само физическа устойчивост, но и душевна, тъй като хора, поставени при тези условия, често рухват психически, преди телата им да бъдат сразени.“

Фосет е избрал само двама души, които да го придружават: двайсет и една годишния си син Джак и Рали Римъл, най-добрия приятел на Джак. Макар никога да не са участвали в експедиция, Фосет вярва, че са идеални за мисията: корави, лоялни и тъй като са толкова близки, няма опасност след месеци на изолация и страдания „да се тормозят и преследват един друг“ или пък, както често се случва на експедиции, да се разбунтуват. Джак е, по думите на брат му Брайън, „огледален образ на баща си“: висок, в невероятна физическа форма и аскетичен. Нито той, нито баща му пушат или употребяват алкохол. Брайън отбелязва, че Джак с неговите „сто и деветдесет сантиметра ръст е само кости и мускули, а трите основни разрушителя на тялото – алкохол, тютюн и разпуснат живот – абсолютно го отблъскват“. Полковник Фосет, който се придържа към строг викториански морал, го описва малко по-различно: „Той е абсолютно девствен по ум и тяло“.