Карл Май - Лъвът на кръвното отмъщение

— Да.

— Трябва да се е случило двойно нещастие. Сега готови за стрелба и нито звук повече!

Скоро чухме вън пред портата някакво дърпане и дращене от тежки лапи.

— Внимание! — прошепнах. — Лъвът идва с плячката в челюстите!

Да, ето го че влезе, влачейки някакъв тежък предмет. Исках да предоставя на Кара възможността да се прослави, като стреля по лъва, и му дадох уговорения знак. Лъвът носеше плячка за малките. В този момент той видя лъвицата да лежи мъртва в кръвта си. Пусна плячката, извиси глава и изрева, при което получих усещането, че хълмчето от отломъци затрепери. После се вторачи, дирейки извършителя, с широко отворени очи към нашия огън.

— Сега, Кара, в окото, сега, сега! — извиках.

Още не бях изговорил подканата, изстрелът отекна. Последва късо изреваване и лъвът полетя във висок скок към огъня. Дулата на мечкоубиеца го следяха и куршумът го улучи в сърцето, сваляйки го на земята малко преди огъня. Той се преметна само веднъж от едната страна на другата. Тялото му потръпна, после той изпъна крайници… беше мъртъв!

Халеф заликува високо, макар да не бе стрелял, и Кара му пригласи. По мой съвет слязохме едва след продължително изчакване, за да прегледаме тупа на животното. Кара беше улучил лъва в окото и животното значи принадлежеше на него, независимо че моят куршум после бе пронизал сърцето. Как ликуваха двамата и с каква гордост прегърна бащата сина си! Лъвицата беше също мъртва, улучена също така в окото — тя принадлежеше на мен. После осветихме с главни по-нататък. Кого бяха разкъсали двете животни? Хора, както познахме, за свой ужас!

Човек може да си представи чувствата ни, когато при по-подробно оглеждане разпознахме останките на Магьосника и неговия син! Стояхме като окаменели и до устните на Халеф с треперене достигна:

— О, сихди, моето прорицание! Шеба ет Тхар ги излапа!

С какво удоволствие бихме се спуснали веднага във вади. Но ние трябваше до най-малката подробност да изпълним нашето споразумение и да чакаме до утрото. Как мина нощта, ще премълча. Когато денят засивя, ние потърсихме най-напред леговището на лъвовете. Намерихме едно малко от мъжки пол, което убихме, тъй като беше едва на две седмици и следователно не можехме да го вземем със себе си. После слязохме, след като бяхме свалили кожите на хищниците, в долината.

От възбуда шераратите не бяха спали. Как се изумиха, като ни видяха да идваме с кожите! И с какво напрежение се осведомиха за Магьосника и неговия син! Ние им разказахме какво се бе случило, а от тях узнахме подробностите. На Абу ел Гхадаб и още четирима се удало да се измъкнат от пленничеството. Снощи достигнали Вад Ахдар, не при входа, а откъм южната страна, и не помислили, че сега тук има лъвове. Гхадар искал да пренощува при руините, а не при кладенеца, защото там можело да има вражески бедуини. Другите обаче били жадни и му възразили. Тогава той се отделил гневно от тях, за да се изкачи по външния път към каср, пък те се насочили към кладенеца, където срещнали съплеменниците си. Голяма била радостта на Магьосника, когато разбрал, че синът му се е измъкнал. И тогава чул, че Абу ел Гхадаб е поел по пътя към руините. Бил така обхванат от ужас, че веднага се затичал към горния кладенец да предупреди с викове сина си. Там лъвът го бе нападнал в почти същия миг, в който Гхадаб бе разкъсан от лъвицата.

— Шеба ет Тхар! — извика Халеф. — Те охулиха Бога, затова намериха края, който им предрекох. Това беше едно вдъхновение свише, на което аз се подчиних.

Не мога да кажа, че шераратите показваха голяма мъка от смъртта на двамата мъже. По-голяма беше радостта им от сразяването на лъвовете, които бяха причинявали толкова щети на техните стада. Те не можеха да проумеят, че сме знаели за какво естество духове се е касаело, и въпреки това се бяхме изкачили толкова спокойно до руините. Ние бяхме героите на деня, с нас независимо от цялата кръвна вражда се отнасяха като с гости и накрая, при тръгването, шейхът ни освободи с думите:

— Вие сте най-храбрите воини, които познавам, и ние честно ще удържим към вас думата си. Но при следващата среща ще бъдем принудени да виждаме във вас само предводителите на вражеските хаддедихни. Не забравяйте това! А на теб, Кара бен Немзи ефенди, искам да призная, че ти промени моето мнение за християните. Те са храбри, обичащи истината и благонадеждни хора, затова трябва и вярата им да е добра. Аллах да ви съпровожда и да направи пътя ви към дома кратък!…