Карл Май - Лъвът на кръвното отмъщение

— С какво ни сравни? С крастави кучета? Трябва ли да получиш камшика, както белязах вече с него за едно подобно оскърбление сина ти? Ако твоята голяма власт се състои само в това, да се гавриш с пленници и да хулиш Бога, то не нашите кости, а твоите ще бъдат намерени там. Бог ще те съди. И както предсказах на твоя син, че него ще изплюска Шеба ет Тхар, така сега казвам и на теб, че ти ще изчезнеш в неговата паст. Запомни думите ми, защото аз съм хаджи Халеф Омар бен хаджи Абул Аббас ибн хаджи Давуд ал Госарах, шейхът на хаддедихните от племето еш шаммар.

Гадуб вече посягаше към ножа, когато бе обграден от благоразумните сред шерарат, а шейхът му даде с цялата сериозност да разбере, че сега никакво по-нататъшно оскърбление към закриляните от него няма да търпи. Аз дръпнах Халеф и така нещата не отидоха към лош край.

Храбрият хаджи беше говорил в гневна екзалтация и бе стоял пред Саххар като някой пророк. Никой си нямаше представа, че неговата наежена реч съдържаше прорицателство. Щяхме да го узнаем със свещен ужас.

Планът за вечерта беше хитро измъдрен от Магьосника. Лъвът, когато трябва да изхранва малки, е двойно по-опасен. Ние можехме да се скрием в тъмнината на нощта и навярно да го избегнем, ако това беше намерението ни. Но ни бе наложено условие през цялата нощ да гори огън и тъй като не биваше да напускаме двора, щяхме непременно да бъдем забелязани и нападнати от лъва. Във връзка с това трябва да се каже, че кърмещата лъвица рядко напуска леговището. Лъвът трябва да осигурява за нея и за малките храна и често влачи отдалеч плячката си до леговището, от което лъвицата се отдалечава обикновено само за да отиде на водопой. Разбира се, който я срещне там, за него тя ще бъде по-опасна и от «Господаря с голямата глава».

Шераратите се пазеха, наистина, да общуват с нас, но държането им не беше враждебно. Те гледаха на нас вече като на мъртви хора и изпитваха смесица от племенна омраза, съчувствие и възхищение. Само шейхът ни навестяваше от време на време, за да ни каже някоя приятелска дума. Аз се възползвах от наложеното ни свободно време, за да внуша на Халеф и Кара какво трябва да бъде поведението им през нощта, при което забелязахме, че шераратите събират сухи дърва. Понеже имаше в наличие вода, във вади растяха и храсти.

Приблизително час преди здрачаване Абу ’Дем напомни за потеглянето. Той възнамеряваше да остане край един голям огън при кладенеца, като се считаше в безопасност, защото се знаеше, че лъвовете щяха да разкъсат нас. Шейхът пожела лично да ни отведе до руините с неколцина шерарати, носещи снопове вършини, което не бе рисковано дело, тъй като лъвът напуска само нощем леговището си и може да бъде накаран да излезе през деня само с хвърляне на камъни и вдигане на голям шум.

Извървяхме доста дългата вади до горния кладенец, където по ясните следи различихме, че той сега действително е лъвско поило, но не позволихме това да се забележи. После тръгнахме стръмно нагоре между скалите, при което шераратите не можеха да прикрият страха си. Най-сетне стигнахме до висок, разпаднал се на много места зид, през който водеше една срутена сега порта. Тук шераратите оставиха на земята сноповете, а шейхът каза:

— Зад този дувар се намира дворът, който не бива да напускате до утринта, а тук са дървата за огъня. Аллах да ви закриля!

Те тръгнаха, но един спря за миг и заговори:

— Саххар нареди да ви пожелаем лека нощ и след това добро утро в търбуха на Шеба ет Тхар.

— Нека той самият се пази от тоя търбух! Ние няма да влезем в него — присмя се Халеф.

Сетне мъжът се измъкна бързешком.

Аз пристъпих предпазливо до портата и надникнах в двора. Той беше обрасъл околовръст зидовете с непроходим гъсталак и представляваше голям правоъгълник, през чиято задна стена една също такава порутена порта водеше във вътрешността на руините. Някъде из тях, но не в двора, беше бърлогата на лъвовете. Това ми подсказа още първият поглед, който падна върху несъмнените следи. Десният страничен зид бе образувал при срутването си един висок куп отломъци, предлагащ ни отлично място за чакане. Ако долу гореше огънят, а ние седяхме горе, сигурно никой лъв нямаше да се осмели да се насочи през пламъците нагоре към нас. Ето защо отидохме до могилката отломки, стъкмихме долу една купчинка съчки за подпалка, отнесохме горе останалия запас дърва и се разположихме там възможно най-удобно. После се смрачи и скоро след това стана тъмно. Тъй като лъвът излиза едва по-късно, изчакахме още с огъня. Когато бе станало приблизително десет часът, аз слязох, запалих дървета и се изкатерих пак горе. Тук лежахме един до друг с пушки, готови за стрелба, хвърляхме от време на време в огъня долу дърва и чакахме появата на царя на животните.