Карл Май - Лъвът на кръвното отмъщение

Оня стрелна ръка към ножа и изтътна:

— Гяур! Известна ли ти е властта, която притежавам над всички духове на земята и Долния свят? Необходимо е само да вдигна ръка и ще паднеш мъртъв на земята.

— Ами стори го! — ухилих се аз. — Мен не можеш уплаши, защото те познавам. Ти си един фешшар (самохвалко), който не е способен на нищо, един гашщаш (фокусник), с когото не бих разговарял, ако тези вдъхващи почит старци не бяха те натоварили да ми съобщиш тяхното решение.

Тогава той подскокна яростно и закрещя:

— Воини на шерарат, застреляйте го, вонящия чакал!

Аз скочих, макар че никой не вдигна пушка срещу мен, към един скален къс, насочих карабината и извиках:

— Кой ще се осмели да дигне ръка срещу нас? Виждате, че на това място никакъв куршум не може да ме улучи. Но тук е моята магическа пушка, която ще убие веднага всеки, който издигне ръка срещу някого от нас!

Беше забавно да се види с какъв страх и бързина се отдръпнаха бедуините към двете страни по линията на стрелбата ми. Магьосникът се умълча. Старейшините заговориха тихо помежду си. После шейхът ми извика:

— Бъди рахат, ефенди! Вие все още стоите под моя закрила и до утре сутринта нищо лошо няма да ви се случи.

— Глупости! Не ние от вас, а вие от нас трябва да се страхувате. Аз оставам тук с магическата пушка в ръка. Който ни оскърби макар и с една дума само, ще му пратя един куршум в главата. Сега кажете накратко какво реши Джемма! Празни приказки не ми се слушат!

Че държането ми предизвика желания ефект, различих по израза на погледите, отправени към мен. В Джемма отново започнаха тихо да се съвещават, после Магьосника се обърна към мен, но по различен начин отпреди:

— Беше решено следното, което аз първо исках да ти обясня, но сега ще кажа накратко. Там горе, в двора на руините, обитават духове, които не искат да се отдалечат от вади. Тази нощ трябва да се биете с тях. Ако ни дадете дума, че няма да бягате, до здрачаване ще бъдете при нас, сякаш не сте наши пленници. После ще отидете горе в двора. Трябва да запалите огън и да го поддържате до заранта. Ако духовете не ви удушат и слезете ли после долу, вие сте свободни.

— Това ли е всичко? — попитах.

— Да.

— Съгласни сме с вашите изисквания. Когато денят започне да преваля, ще се качим горе, за да подклаждаме огън до заранта и се бием с духовете. Но че ще бъдем свободни и ще можем безпрепятствено да продължим ездата си, ако на сутринта сме слезли здрави и читави, за това Джемма трябва да ми даде своята клетва!

Когато свещената клетва, която аз предварително изрекох, бе положена, се почувствах по-сигурен, свалих пушката и отидох при моите спътници. При това трябваше да мина край Магьосника, който все пак не съумя да се сдържи и ми изсъска:

— Вие сте изгубени, защото аз вече чувам в духа си как реве Шеба ет Тхар, който ще ви погълне!

— Ти внимавай да не погълне теб самия! — отвърнах аз.

— Лъвът на кръвното отмъщение поглъща само християни, чийто бог е безпомощен да ги защити. Но за мене е необходимо само ръка да вдигна и той ще избяга от мен.

— Не богохулствай! Да се считаш за по-могъщ от Бога на християните е грях, който не може да ти бъде простен.

— Нека той ме накаже за това! — изхили се подигравателно Гадуб. — Всеки саххар може повече от него.

Тогава аз сложих изплашено ръка върху неговата.

— Дано Бог, който е всемогъщ и справедлив, не запрати това присмехулство обратно върху теб като някоя смазваща скала! Аз се ужасявам от теб. Ти каза, че си имал власт над всички духове на земята и Долния свят. Защо не искат духовете там горе в руините да се махнат от теб, и защо трябва ние да ги прогонваме? Защото ти нищо не можеш и се боиш дори да отидеш до руините, за да изгониш духовете. Аз като християнин няма защо да се страхувам от някой джин. Утре сутринта ние ще се спуснем с добро разположение от каср и ще ви покажем всички духове, които сме победили без усилие!

— Ти си заслепен! — просъска ми той ядно. — Един гяур, чието място е в Пъкъла! Твоите спътници не са по-добри от теб и затова ще ги сполети съвсем същото унищожение. Синът ми ви е казал, че Шеба ет Тхар ще ви погълне, и това предсказание ще се изпълни днес. Ние ще намерим остатъците от вашите кости и няма да помислим, че са принадлежали на хора, а на крастави кучета, които заради своята нечистотия са били напъдени от шатрите.

Нещо потрепна в юмрука ми, но се овладях. Халеф обаче нямаше такова самообладание, посегна към камшика в пояса, пристъпи към Сахара и извика: