Карл Май - Лъвът на кръвното отмъщение

— О, сихди, моето сърце е изпълнено с дълбока печал. Аз съм виновен за пленяването ни, защото заспах, когато бях длъжен да будувам. На драга воля ще се бия с десет лъва, стига да мога само отново да спечеля доверието ти.

— Не го вземай твърде присърце, скъпи Кара — утеших го аз. — Ти беше прекалено уморен. Ти още имаш моето доверие, а що се отнася до пленничеството, мисля, че то ще приключи скоро. Ако предположението ми, че ще трябва да се бием с лъвовете, се потвърди, аз ще се съглася, стига в замяна да ни обещаят не само живота, но и свободата. Ще го сторя не от страх пред шераратите, а от ловна страст, защото и свободата, и живота ни мога да защитя с карабината си и без борба с лъвове. Но вижте, съвещанието свърши и май се канят да ни повикат!

Сред членовете на Джемма беше възникнало движение. Шейхът се надигна, дойде при нас и каза:

— Събранието на старейшините реши относно вас. Ако се намирахме в нашия дуар [27] Дуар — село от шатри — б.нем.изд. , моята закрила щеше да продължи четиринайсет дни. Но ние сме на път и не можем да ви вземем с нас. Ето защо аз съм в състояние да ви закрилям само докато се намираме в тази вади, а това е само за днешния ден. Всъщност би трябвало да не ви съобщавам нищо повече, тъй като Магьосника го запази за себе си. Но понеже знам, че е в намерението му да ви сплаши с начина си на изложение, то в качеството си на ваш закрилник считам за свой дълг да ви направя един намек, от който можете да си извадите верен извод.

Тъй като след тези слова той направи една пауза, аз вметнах бързо забележката:

— Ние сме ти благодарни за твоята доброта, о, шейх, но трябва да ти кажа, че ние не принадлежим към онзи сорт хора, които се оставят да ги сплашат. Старият Саххар би бил последният, който ще го стори. Вие можете да си мислите за него каквото си искате, ала аз познавам «специалността» му по-добре от вас и знам, че във всичко, с което ви залъгва, той не е нищо друго освен един ха’ин [28] Ха’ин — измамник, шарлатанин — б.а. .

Когато Абу ’Дем чу тази дума, мрачното му лице малко се проясни и той каза:

— Забелязвам, че Аллах те е дарил със здрав разсъдък. За съжаление, моите шерарати не притежават същия дар. И макар да съм принуден да ви мразя, задето сте предали воините ни на ласафахите, то бих искал все пак да ви благодаря, че сред тях има един, чието връщане от ласафахите не желая.

— Не е нужно да го назоваваш. Това е Абу ел Гхадаб, синът на Магьосника.

— Машаллах! Откъде знаеш?

— Отношението ти към Гадуб ес Саххар ми е по-добре известно, отколкото си мислиш.

— Ако наистина ти е известно, не говори по този въпрос! Чувал съм, че си застрелвал Господаря с голямата глава [29] Господаря с голямата глава — едно от многото арабски имена на лъва — б.а. съвсем сам и посред нощ. Ние не го считахме за възможно, защото, когато поискаме да сразим Удушвача на стадата, потегляме през светлия ден, много воини на брой. Ако го извършим нощем, той ще ни разкъса всичките.

— Това е разликата между вас и нас. Един истински храбър мъж трябва да притежава куража да излезе насреща на лъва сам и очи в очи дори през нощта.

— Това успокоява упреците на моята съвест. Аз искам да ви издам, че тази нощ ще трябва да се биете с два лъва, които вероятно имат малки. Работата е опасна: трима души срещу два огромни лъва, които са десеторно по-страшни, защото закрилят малките си.

— Не ни мисли! Ние не се плашим. Впрочем ти нищо не ни издаде, защото ние подозирахме що за план има старият магьосник. Хитро е от негова страна. Загинем ли, той ще си е отмъстил. Победим ли, което той, разбира се, не счита за изключение, то ще освободим тази красива вади и вас от врагове, за чието убиване би се наложило да заплатите с живота на много ваши воини. Колко дълго вече живее лъвът с жена си в долината?

— От три седмици. Той почти всяка нощ отмъква я кон, я камила! Аллах да го погуби!

— Къде е установил жилището си?

— Там горе в големия Хош ел Хараб [30] Хош ел Хараб — Двор на руините — б.а. . Той всяка вечер слиза с жена си във вади, за да се напие при задния кладенец. А сега елате, трябва да ви заведа при Джема!

Той ни поведе към Събранието на старейшините, чиято присъда трябваше да изслушаме прави. Но аз много-много не се церемоних и седнах. Халеф и Кара естествено погледнаха примера ми. Тогава Магьосника ни се сопна гневно:

— Как смеете да сядате при съвещанието на тези мъдри мъже! Вие сте…

— Мълчи! — пресякох го аз, за да му покажа още в началото колко малко ме е еня за него. — Аз с удоволствие щях да отдам уважението, което храня към тези достопочтени мъже, но ние седнахме, понеже ти си тук. Знаеш ли какъв съм аз в моята страна и при моя народ? И кой пък всъщност си ти? Пред мен ти си като някоя нахална муха, която си мисли, че ще може да изплаши със своето бръмчене лъва.