Карл Май - Лъвът на кръвното отмъщение

— Трябва — отвърнах, — защото натам лежи Бир ел Халавият.

— Но ние не възнамеряваме да ходим там.

— Така е. Ние трябва да отидем да предупредим ласафахите за шерарат, но те не бива да го заподозрат. Ето защо казах на сина на Магьосника, че искаме да се насочим към Бир ел Халавият. И аз сега го правя, за да измамя шераратите, защото те ще последват дирята ни още щом настъпи утрото.

— Искаш да идеш дотам? Това би било една голяма заобикалка.

— Ти нали познаваш пътя?

— Да, добре.

— Тогава знаеш, че след половин ден езда ще излезем на голяма, обширна скалиста площ, където камилите няма да оставят никаква следа и ние ще може да се отклоним наляво, без шераратите да го забележат.

— Това е вярно, сихди. Тук ти отново доказа, че вероятно си по-умен от мен.

— Само «вероятно»? — ухилих се аз. — Е, да, аз вероятно нямаше да се окажа толкова хитър да препусна като сляп посред двеста шерарати и да се оставя да бъда пленен от тях, драги Халеф!

Това беше единственият упрек, който чу Халеф за своята непредпазливост, и прояви благоразумие да не отговори. Аз сигурно щях по-остро да го укоря, ако не ме въздържаше присъствието на сина му.

Яздихме през цялата нощ, след което позволихме на нашите хеджан да отдъхнат. После продължихме пак, докато стигнахме скалистата площ. Там променихме на едно много твърдо място досегашната посока. Днес се отвори много работа за камилите, защото яздихме до късно вечерта, когато при Бир Бахрид (Хладен кладенец) се натъкнахме на едно изнесло се напред подразделение ласафахи.

Като хаддедихни бяхме приети много приятелски от тях, а когато им казахме, че идваме не само като приятели, но и като предупредители, и ги осведомихме как стоят нещата, посрещането стана дори ликуващо. Веднага бяха изпратени вестители до другите подразделения, за да ги уведомят и свикат тук, защото, както се очертаваха нещата, шераратите трябваше да дойдат насам към Бир Бахрид, на който най-напред бяха хвърлили око.

Още сутринта бяха разпратени съгледвачи срещу тях, макар приближаването им да не можеше да се очаква този ден, а по свечеряване и също през нощта пристигнаха повиканите ласафахи, така че се събраха към петстотин воини. Ние бяхме привлечени в свикания сега боен съвет. Както винаги при такива случаи, така и сега се опитах да предотвратя по-голямо кръвопролитие, но всичко, което изтъкнах, бе напразно изговорено. Имахме си работа с жадни за мъст бедуини, които считаха всяка пощада за слабост. За тях аз бях един чужденец, когото не бяха длъжни, както техните сродници, хаддедихните, да чуят от благодарност. Вярно, доблестният Халеф също всячески се постара да внесе промяна във възгледите им по мое виждане, но и той имаше също толкова малко успех. Беше решено шераратите да бъдат обградени и съсечени всички, които не се предадат. За пленниците Събранието на старейшините щеше да се произнесе. Каква щеше да бъде присъдата при непреклонните убеждения на ласафахите, в това не можех да имам съмнение.

Когато бойният съвет свърши и аз останах насаме с Халеф, той ми каза:

— Сихди, зная колко малко си съгласен с това, което тези воини решиха, а аз желая да беше се наложил с твоето становище. В сърцето си съм християнин, макар да не бива да бъда такъв открито. Та нали тогава ще бъда свален от поста шейх и ще изгубя цялото си влияние върху хаддедихните, което сега мога да упражнявам с християнски разбирания. Ние не искаме да участваме в тази кървава баня и затова предлагам още днес да потеглим оттук и да яздим към Джебел Шаммар.

— Това не бива да правим.

— Защо не?

— Първо, защото като гости на ласафахите сме задължени да ги подкрепим. Второ, защото не можем да изтъкнем сериозна причина за едно такова бързо заминаване. Трето, защото с това ще изгубим уважението на нашите домакини, които ще ни упрекнат в липсата на кураж. И четвърто, защото ако останем и участваме в битката, може би все пак ще ни се удаде да смекчим суровостта и поне да постигнем да бъдат избити възможно най-малко врагове и в замяна да бъдат взети толкова повече пленници.

— Имаш право, сихди. Значи оставаме и макар, от една страна, бащиното ми сърце да трепери, от друга се радвам, че ще видя моя син в битката. Той сигурно на никой враг няма да покаже гърба си.

— Аз съм убеден в това, но Кара не е още достатъчно опитен и лесно може да бъде увлечен от своя кураж. Ето защо е твой и мой дълг да имаме едно бдящо над него око, за да не се подхвърли безполезно на опасност.