Карл Май - Край развалините на Вавилон

— Дай да чуя какво искаш!

— Виждам, че ти си не само един заслужил офицер, но и притежаваш също високите достойнства на справедливост и сърдечна доброта. Ние не знаем защо сте ни пленили и вързали и аз те моля да ни съобщиш в качеството си на командващ тази изрядна войскова единица по каква причина си разпоредил нашето арестуване.

Той е бил може би в продължение на едно поколение обикновен войник. Липсваше му прозорливост да схване намерението на моя учтив начин на изразяване, затова се почувства поласкан и отвърна одобрително:

— Аллах те е дарил с езика на образованите. Твоите думи звучат съвсем другояче от изразите, които преди малко долових от устата на твоите обвиняеми. Колко жалко, че тъкмо един убиец и контрабандист притежава дарбата на красивата реч!

— Позволи, о, юзбаши, да не те разбирам! Ти ни считаш за контрабандисти?

— Разбира се. Ясно се доказа, че сте такива. Ние внимателно изследвахме мястото, на което ви заловихме. После ви пренесохме тук, където не вони толкова на трупове както там. Как стоят нещата с тези трупове и тайното им изгаряне, не знаем, но видяхме разсипания от вас по земята сафран [171] сафран (араб.) — шафран — б. а. . Той ни издаде, че сте контрабандисти.

— Много съжалявам, че обстоятелствата са заблудили едрите очи на иначе един толкова прозорлив мъж като теб. Контрабандистите, за които говориш, нас хич не ни засягат.

— Хич? Тогава навярно е погрешно и дето ви смятам за убийци?

— Да. Ще ми прости ли твоята доброта, ако се осведомя защо имаш едно такова оскърбително мнение за нас?

— Ще ти кажа, понеже питаш толкова учтиво. Ние се намирахме наблизо, а именно отсреща по хълма на малката, но прочута джамия, в която лежат костите на патриарха Ибрахим. Видяхме тук да горят няколко огъня и аз пратих двамина от хората си да разузнаят кой ги е наклал. Те изпълниха поръчението, били видени от вас и чули да просвирват край тях куршумите, дошли от вашите кремъклийки. Вие сте стреляли по тях. Не сте ли в случая убийци?

— Не. Ние знаем, че е стреляно по тях, защото също чухме двата изстрела. Но аз веднъж вече се осмелих да ти съобщя обстоятелството, че контрабандистите, които са стреляли, изобщо не ни влизат в работата.

— Разреши сега да не мога да схвана това, което бе казано! Ти твърдиш, че не принадлежиш към тях, а ние все пак ви сварихме при тях.

— Тъй като ти си любимец на Аллах, о, юзбаши, то той веднага ще те осветли по този пункт. Ако имаш добрината да насочиш мисълта на твоята душа назад, то ще си спомниш, че не си ни съгледал при тях. Когато ти си отишъл при мястото на вонята, те отдавна са се били махнали, защото са го напуснали мигом след като са стреляли по твоите съгледвачи.

— Можеш ли да го докажеш?

— Аз? Един мъж с твоята всепроникваща бистрота на ума знае точно, че не е нужно нищо да доказвам. Работата с твое разрешение стои така, че нашите обвинители трябва да докажат, че ние сме извършителите.

— Аз искам да бъда справедлив и ще те известя, че ти също, изглежда, си любимец на Аллах, защото думите ти съдържат почти толкова проницателност като моите. Признавам, че когато достигнахме споменатото място, съгледахме само вас двамата, за жалост бягайки, наистина. Защото на Комуто работата е праведна, не се нуждае да удря на бягство пред мъжете на падишаха!

— Когато яздехме към Бирс Нимруд, ние имахме само намерението да разгледаме прочутите развалини на тази местност. Стана вечер и си потърсихме място за нощен бивак. Открихме огньовете и приближихме до тях. Вонята ни изтласка обратно, но забелязахме трийсетина мъже, отварящи ковчези с трупове и контрабандна стока в тях. Ковчезите и труповете биваха изгаряни, стоките — прибирани. После чухме два изстрела, след което контрабандистите бързо се отдалечиха. След това ние отидохме по-близо, защото любознателността ни подтикваше да огледаме мястото. Докато вършехме това, ви чухме да приближавате. Помислихме, че са пак контрабандистите, и поискахме бързешком да се скрием, защото сме честни хора, които почитат законите на Аллах и падишаха. При бягството моят спътник падна и аз бях съборен на земята от камъните. Какво е станало после, ти знаеш много по-добре от мен. Сега всичко лежи ясно пред твоите зорки очи и непогрешимата ти прозорливост няма да се забави да снеме тегнещите върху нас упреци.

— Твоите думи притежават неоспоримостта на сурите от Корана. Но аз искам искрено да ти призная, че не мога да разчитам само на тях, а ще трябва първо да се допитам до съгледвачите.