Карл Май - Край развалините на Вавилон

— Това е твое мнение, не мое. Та му развързахте значи ръцете и той веднага ги е пуснал в употреба?

— Действително. Диването му с диване не притежаваше достатъчно присъствие на духа, за да съзнае, че това му е забранено. Раншният кол агаси и сегашен бинбаши му каза при освобождаването на ръцете няколко думи, които повдигнаха у него омразни чувства. Той вкопчи пръсти в гърлото на нашия спътник, събори го на земята и така му притисна жилите, че лицето му прие боята на Бурната ел Кастар [290] Бурната ел Кастар — цилиндър — б. а. , с каквито европейците удължават главите си при големи празници. Хвана ни голям страх за нападнатия, който искаше да напусне удобствата на своето земно съществование. Сефира се беше заловил за него здраво като някоя пустинна бълха, впила се в пръста на босия странник. На няколко мъже се отвори доста работа, докато го изтръгнат въпреки ранената му ръка. Той беше веднага вързан, както бях възнамерявал. Изразите, които чухме от него, не мога да ти предам. Той и сега още ругае с пълно гърло. Чуваш ли го? Хайде ела нататък! Надявам се, че ще ми позволиш най-сетне да му разясня своята гледна точка, но не относно неговата гледна точка, а по чувствителните точки, на които седи; Крайно време му е да узнае, че най-приятни са усещанията, възприемани именно от споменатото място.

Халеф съпътстваше думите си с изразителни жестове, за да ми разясни нагледно дълбокия им смисъл, и крачеше пред мен към мястото, където седеше Сефира. Този беше вързан в такава прегъната поза, че човек би помислил, че не може да си поеме дъх. Но въпреки това той ревеше като неразумно същество и бълваше проклятия и закани — едните направо възмутителни, а другите при неговото безпомощно състояние смехотворни. Като ме съгледа, извиси глас до фалцет и ми закрещя «благопожелания», които буквално ме отхвърлиха назад. Избилата по устните пяна и кръвясалото око придаваха на и бездруго противното му лице скотски израз. Пред себе си нямах човек, а някакво неизразимо низко, вулгарно създание, с което трябваше да се отнеса по подобаващ начин.

— Халеф, налагай го, докато млъкне! — извиках негодуващо. — Налагай го, където завърнеш!

— Хамдулиллах! — изликува Халеф. — Най-сетне, сихди, ти дойде акълът! Твоята заповед ме изпълва с неземно блаженство. Аз така ще му насека нишката на речта, че няма да може да намери разхвърчалите се парчетии и с най-силната наддара [291] наддара — зрителна тръба — б. а. !

Едва го беше казал и ударите заплющяха толкова плътно и крепко, че налаганият издаваше вече не гневни, а жалобни звуци, но Халеф не престана, докато не замлъкнаха и те. После ме попита, милвайки любвеобилно камшика:

— Да продължа ли с това убедително обяснение, или е достатъчно?

— Достатъчно е!

— Но само засега, само временно, това те моля!

— И аз го изисквам! — намеси се Амуд Махули. — Погледни, ефенди, как ме подреди! Той имаше твърдото намерение да ме удуши, лежах под него като някое агне под ноктите на пантерата и ако това още не е достатъчна причина за най-голяма строгост, то неговите хулещи Аллах слова трябва да пуснат камшика в движение, докато легне мъртъв на земята!

При тези думи той ми показа раздърпаната си коса, разкъсаната униформа и изподраното гърло, което още кървеше.

— Де да бях успял да те удуша, презрян помагач на едно проклето християнско куче! — изсъска Сефира.

Халеф мигновено замахна, угости го с още няколко удара и му се сопна:

— Да мълчиш, злодей! Такива думи ние не търпим!

Въпреки че се кривеше от болка, персиецът му ревна:

— Нищо не можеш да ми заповядваш! Ти си едно вонящо псе и мястото ти заедно с твоя трижди проклет ефенди е там, където гният мършите. Вие сте родени като свине, презирани сте като свине и като нечисти свине ще свършите!

Халеф тутакси замахна пак с камшика. Аз улових здраво ръката му.

— Почакай малко! Ще опитам с добро. Вярно, знам, че всяка дума ще е напразна, но искам да мога да си кажа, че не съм пропуснал нищо за спасението на неговата душа.

— Спасението на моята душа? — надсмя се персиецът. — Какво ти влиза в работата моята душа! Нека се пръждосва накъдето си ще, все ми е тая. Да не би да се каниш да ми приказваш за вечния живот, за рая и пъкъла? Хич не се захващай с подобни дивотии. Всичко, което казват за тия неща Мохамед и вашият Христос, е смехотворно, защото след смъртта всичко свършва.

— Ти си един заслепен човек, към когото аз…

— Всичко свършва! — повтори той, прекъсвайки ме.