Карл Май - Бенито Хуарес

— Да.

— В такъв случай ми идва на ум само още едно. Дамата, която заварих при вас, се намира в мои ръце. Вие сте я използвал като шпионка?

Запитаният смутено премълча.

— Вашето мълчание е най-показателният отговор. Като шпионка тя заслужава въжето. Но убиването на една заблудена жена, едва ли би ми донесло някаква слава. От друга страна не мога да я търпя и на моя територия.

— Мога ли да изразя една молба? Умолявам Ви да дадете разрешението си тази дама да се присъедини към нас. Ще я отведа със себе си в Мексико сити.

— Хм! И пътем да я оставите някъде да действа отново срещу мен?

— Няма да го направя. Давам честната си дума, че ще пусна мадмоазел Емилия да си върви едва в столицата.

— Е добре, приемам предложението Ви. Заявявате ли съгласието си да напуснете Чиуауа заранта?

— Да.

— При това положение ще наредя да развържат Вас и другарите Ви. Нека Ларамел бъде единствената жертва, до която доведе вашата упоритост. Документът ще бъде незабавно изготвен.

По негова заповед апачите свалиха ремъците и освободиха устата на офицерите. Намери се хартия и на часа бе пристъпено към съставяне на споразумението. Когато бе подписано, Хуарес разпрати индианци да свикат всички групи, които владееха изходите на града. Те се разставиха пред кметството. Сега комендантът трябваше да издаде нареждане да се барабани за утринна заря и не след дълго френските войници се намираха на път за Главната квартира на Чиуауа с цялото си бойно снаряжение. Тъй като бяха събудени в необичаен час, всеки бе убеден, че се е случило някакво изключително събитие.

— Трябва ли да се строят на плаца? — запита комендантът.

— Не! — отговори Хуарес — Навън е тъмна нощ и човек много не бива да й се доверява. Поставете двама свои офицери на входа! Нека тези сеньорес пращат всеки явил се войник горе в залата.

Това стана, а Хуарес междувременно изпрати появилия се Андре да повика съдържателя на вентата. Монтарио дойде веднага и получи задачата да свика всички лица, които бе отбелязал като благонадеждни.

Залата беше достатъчно голяма за да побере френските военни сили. Тези хора останаха до немай-къде удивени, когато разбраха как стоят нещата. Виждаше се, че само със съпротива биха предали оръжията си. Но при броя на присъстващите индианци, никой не се осмели открито да се противи и ще не ще, преглътна гнева си.

През това време Хуарес се намираше при сеньорита Емилия, за да й даде своите директиви за Мексико сити.

Жителите на града се бяха разбунили от ударите на барабана. Те предугадиха някакво фатално събитие, но само най-смелите от тях дръзнаха, макар и с известна боязън, да се приближат до кметството. Пред него сега бе светло. От осветените прозорци струеше светлина и падаше върху групата ловци и индианци, стоящи долу. Гражданите се събраха на безопасно разстояние от тях да огледат положението.

В един момент от групата на индианците се отдели една фигура и закрачи към тях. Беше Мариано. Когато стигна до тях, запита:

— Сигурно давате мило и драго да научите какво става тук, сеньорес?

— Така е. — отвърнаха неколцина мъже. Мариано им описа събитията и народът бе обхванат от безкрайна радост.

— Да живее Хуарес! — прозвуча тогава от всички гърла. — Ура за републиката!

Мисията, с която бе натоварен съдържателят на вентата, се оказа напълно излишна, защото когато утрото посивя, край кметството и по околните улици се бяха събрали почти хиляди мъже, готови да се поставят като бойци на републиката на разположение на президента.

За да не предизвика сензации, малка група ездачи пое по една съседна уличка към южната врата. Сред тях се намираше и една дама, чието лице бе покрито с воал. Това бе Емилия, принудена да напусне града по този начин, за да не бъде разпозната от привържениците на републиката и компрометирана пред французите. Трябваше да избегне опасността и двете страни да гледат на нея като на предателка.

Малко по-късно и французите се изтеглиха през същата порта, начело със своите офицери. Не бе лек път за тях, тъй като по протежението му мексиканците се бяха строили в дълги редици и наблюдаваха това зрелище със сияещи очи. Тук-таме от някоя уста се откъсваше клетва или проклятие, ала иначе мина без нападателни действия.

С това бе поставено началото и северната граница на страната, прочистена or неприятели. Славният ход па запотека бе започнал.

Но в мексиканския столичен вестник, който се намираше под френско влияние, известно време по-късно можеха да се прочетат следните редове: