Карл Май - Бенито Хуарес

— Свободни? — изтръгна се ликуващо от устните на неколцина.

— Да, свободни. Хуарес пристигна навреме да ви освободи от сигурна смърт.

— Хуарес! — възторжено се провикнаха шестдесет души. И стотици възгласи и въпроси заваляха един през друг.

— Сега млъкнете, сеньорес! — помоли Стернау — Градът още не е в наши ръце, трябва да бъдем предпазливи. Ще имате ли готовност, ако наредя веднага да ви въоръжат, да се биете за президента?

Прозвуча едно всеобщо, радостно «Да!».

— Добре тогава! Действайте бързо с въжетата! Който е развързан, да помага за освобождаването на другите. Войниците лежат горе вързани. Ще ги свалим тук и ще га завържем на ваше място, заедно с тези техни другари. Оръжията им ще получите вие. Да побързаме!

С треперещи от радост ръце мексиканците се освободиха един-друг и последваха Стернау нагоре, където се натъкнаха на Хуарес. Той търсеше Стернау и току-що бе узнал къде се намира.

Когато президентът бе влязъл преди туй при офицерите, те все още заемаха същото си положение, държани в подчинение от апачите. По даден негов знак в устата им, с изключение на коменданта, отново бяха напъхани кърпите. Индианците имаха такъв опит в тази насока, че никакво стискане на зъби не помагаше.

— Времето изтече, сеньор — отбеляза сурово Хуарес. — Смятате ли да сложите оръжие?

— Вашите условия са много жестоки. Надавам се, че…

— Да или не! — избухна Хуарес.

— Нашата смърт ще бъде незабавно отмъстена!

— Подобни заплахи ме разсмиват. Сигурно си мислите, че няма да имам куража да заповядам да черпят френски офицери с мексиканска вода, додето пукнат? О, ние мексиканците се наслаждаваме на френски обноски, докато водата стигна до шията ни! [42] игра на думи. В преносен смисъл немският израз означава: Затънал съм в дългове. — Б. пр. . Само че отказваме да я погълнем, предпочитаме да я предоставим на вас. Но за да разберете, че говоря сериозно, не ми се ще да чакам до уречения час и ще ви дам възможност да предвкусите съдбата си.

— Sacre! [43] Sacre! (фр.) — Проклятие! — Б. пр. . Какво се каните да правите? — запита комендантът. Обхвана го истински страх.

— Полковник Ларамел, — отговори президентът рязко — е убиец на стотици мои съотечественици и дори в честна борба никога не знае пощада. Той носи вината, че тази нощ отново трябваше да се състои една масова екзекуция на почтени граждани. Държи се като бандит и като с такъв ще бъде постъпено. Ще наредя да го обесят, без предварителен съд и произнасяне на присъда, ей на онази кука там.

— Няма да посмеете! — викна комендантът. — Един френски полковник!

— При тези обстоятелства, един френски полковник е също толкова голям мерзавец, колкото всеки друг злодей.

— Настоявам за редовен съд!

— Заради един бандит? Хайде де! — Хуарес се обърна към индианеца, застанал до полковника, на езика на апачите: — Ни ти песетлох гос акейа ат-его лариатдаса — провеси този човек с ласото там горе!

При тези думи посочи една закривена кука, завинтена в центъра на тавана, на която при тържествени случаи се окачваше канделабър.

— Уф! — отвърна апачът.

За миг размота ласото си. Сетне улови полковника и го изтика в средата на стаята. Със същата сръчност нахлузи примката около врата му, В този момент комендантът се провикна:

— Стой! Това е убийство! Повдигам възражения!

— Възражението Ви ми се вижда доста смехотворно! — забеляза остро Хуарес. — Капитулирате ли?

Комендантът стрелна с въпросителен поглед Ларамел. Онзи отговори със свиване на юмруци и поклащане на глава. Този заслепен човек все още смяташе за невъзможно, някой да дръзне да обеси един френски полковник.

— Не капитулираме, а и едно такова отношение дълго няма да търпим! — заяви не по-малко заблуден комендантът.

— Ето моят отговор! — прогърмя Хуарес и даде на апача знак, който метна ловко средната част на изплетеното от осем отделни ремъка ласо нагоре й го закачи на куката. Обра хлабината… мощен напън, втори, трети и полковникът увисна на тавана.

— Убийство! Убийство! — изрева комендантът.

Останалите също се загърчиха яростно във вървите си.

— Ще Ви спестя възможността да ревете. — каза хладнокръвно Хуарес.

Един знак бе достатъчен, комендантът да се намери отново с кърпа в уста. Апачът пък, който бе принуден да удържа ласото, го върза здраво за решетката на камината, за да не се напряга излишно.

Сега Хуарес напусна стаята и отиде да потърси Стернау. Не го намери в караулното, но разбра, че е слязъл в подземието да освободи затворниците. Попадна на тях, когато изкачваха стълбите. Сиянието от фенера на вратаря не бе достатъчно да освети широкия коридор. По тая причина президентът не бе разпознат.