Карл Май - Ловци на соболи и казаци

— Поврага… тогава ще трябва да се подчиня!

— Та значи, в трите имена на Дявола, за в бъдеще я карай по-внимателно! Иначе като нищо ще изгубиш и богатата годеница. А знаеш колко е плачевно имотното ни положение.

— Ба! Ще я изгубя! — изсмя се есаулът. — За тая работа нейните старци са твърде глупави и добродушни, твърде «верни на дълга си». Те безусловно ще сдържат думата си.

Те прекъснаха разговора и всеки се отдаде на своите собствени, в никой случай радостни мисли.

Карпала се върна с гостите си в юртата. Въодушевено разправи на родителите си как тримата са се защитили, без да се нуждаят от някаква друга закрила. Уважението на дебелия тейш и неговата Калина към Детелиновия лист нарасна неимоверно. Бурятският княз подаде ръка на тримата.

— Едва сега мога да си позволя да ви кажа добре дошли ида попитам за имената на моите гости.

Дребният Сам се поклони вежливо и посочи придружителите си.

— Аз се казвам Сам Хокинс. Този е Дик Стоун, а онзи Уил Паркър.

— Аз… този… онзи! Самоук… Дикшон… Уилпак! Прекалено трудно за моя стар език, скъпо братле. Позволи ми да ви наричам по по-удобен начин, както аз намеря за добре!

— Стори го!

— Тогава твоето име ще е Тиква.

— Сиреч кратуна… сигурно защото мъкна върху скалпа си тая грамаданска плъстена калепа, а? — ухили се Сам добродушно.

— А на двете ти братлета — той посочи другарите на Сам — ще им викам Планка и Рогатина [24] рогатина (рус.) — вилообразно копие за лов на мечки (Б. пр.) .

— Какво казва той за нас? — поиска да знае Уил.

— Прекръсти ви на Летва и Ловно копие — поясни Сам.

— Не съм съгласен с това! — изръмжа Уил.

— Аз също — пригласи Дик.

Сам намери изход. Той обясни на дебелия бурят, че може да изпусне фамилните имена и е необходимо само да запомни трите едносрични думи: Сам, Дик и Уил.

Сега князът угости своите гости. Карпала ги обслужи с внимание и любвеобилно. После тримата посетиха пазара, за да си направят някои покупки. По едно време Дик сръга дребния Сам така здравата, че траперът едва не се спъна.

— Сега пък какво има?

— Бил Нютън!

— Дивотии! Как ще е попаднал обесникът тъкмо тук в Сибир?

— Кой може да знае. Ела бързо!

Дик задърпа Сам помежду няколко шатри, огледа се на всички страни, ала не съумя да открие чужденеца.

— Някой прилича на бившия дервиш, това е всичко — рече Сам.

— А аз мога да се закълна, че беше той. Носеше голяма брада, това беше единствената разлика.

Когато Бил Нютън или по-скоро Фьодор Ломонов, както се наричаше сега, уреди паспортния си въпрос при околийския, се отправи най-напред към странноприемницата, нахрани се и подхвърли няколко грубости на съдържателя, задето го е пратил при исправника. После побърза към пазара, за да потърси там прочутия ловец на соболи Номер осемдесет и четири. Противно на очакванията го срещна скоро и понеже предложи добро възнаграждение, Номер осемдесет и четири се съгласи с предложението. За късо време последният събра дружина ловци — помогна му най-вече неговата добра репутация.

Сега оставаше само да се уредят необходимите покупки и някогашният дервиш се зашля из пазарището. Тъй като около необикновените американски гости се трупаха много любопитни, натам бе привлечен и Ломонов. За свой ужас той позна тримата ловци, на които с голям зор се бе изплъзнал в Долината на смъртта. В изненадата си помисли, че те са останали по дирята му от Долината на смъртта и реши незабавно да потегли. Та нали тримата още не бяха го открили. Всичко все още беше наред.

Пазарлъците бяха извършени и всички неща опаковани. Една прилична сума възнагради току-що наетите ловци за припряното тръгване. Те потеглиха. Точно когато се канеше да се отправи към сборището, Ломонов отново попадна на Детелиновия лист и бе разпознат от Дик. Шмугна се чевръсто между няколко шатри и ето как се измъкна.

Здрачът се спускаше и в танцовата зала на пивницата бяха запалени малкото налични лампи, защото днес — първия ден на големия пазар, имаше бал.

В задната част на залата бе изолирано с дървена преградна решетка едно пространство, предназначено за «дамите и господата». Възприето беше всеки десети танц големците да бъдат оставяни да танцуват сами.

Един стар тромпет едва бе дал сигнала и всички желаещи да танцуват се юрнаха в тълпа насам. Първият господарски танц не се състоя, понеже «дамите и господата» все още не бяха пристигнали.