Карл Май - Ловци на соболи и казаци

— Ще направя каквото ми отреди дамата.

Същевременно погледна въпросително Карпала Тя се сметна задължена да защити честта на казака. Ето защо сложи твърдо ръка в неговата.

— Ти танцува с мен, така че те моля да ме отведеш при моите родители — каза любезно. — А после можеш да се върнеш на мястото си.

— Благодаря ти.

Казакът поиска да продължи с нея, ала ротмистърът го улови здраво заръката.

— Стой! Незабавно я освободи!

— Виждаш, че дамата не желае. Ако тя наистина е твоя годеница, би трябвало да й докажеш уважението си и да не я оскърбяваш, като ме ругаеш!

— Жалък пес! Ще се подчиниш или не?

Ротмистърът вдигна ръката с кнута.

— Аз не съм нито куче, нито престъпник. Бях изпратен в Сибир без каквото и да е следствие. Аз също като теб съм офицер и благородник. Не смей още веднъж да ме докоснеш с камшика!

— Почакай, пършивец! На ти! — изрева есаулът и замахна за удар.

Но той така и не съумя да го осъществи, защото Сам сграбчи бързо ръката му и каза любезно на своя повален руски:

— Успокой се, братле! Тук сме, за да се веселим, а не да правим кавги.

Есаулът изрева като разярен бик.

— Ти нищо не можеш да ми заповядваш! Махай се от пътя ми!

— Не ти заповядах, а те помолих. Уважи годеницата си! Позволи на нейния партньор да изпълни кавалерския си дълг! Какво ще навреди, ако дойде за миг в господарското помещение!

— Той няма право да идва тук при мен!

— Но пък има право да дойде при мен! Аз съм гост на княза и бих искал да видя дали ще оскърбиш и мен.

Сетне Сам се обърна към казака.

— Братле, отведи дамата до мястото й и изпий после с мен една чашчица за нейно здраве!

Той пристъпи към масата, за да напълни чашите. При това трябваше да пусне ръката на офицера. Есаулът се възползва от възможността и замахна отново за удар.

— Назад!… Омитай се, сволоч! Иначе ще те дамгосам за цял живот!

Сам Хокинс понечи да се вмъкне бързо между двамата, ала гледката, която сега представляваше казакът, не допусна да се стигне дотам. Изпънат в цял ръст, Номер десет стоеше пред ротмистъра с мятащи мълнии очи.

— Опитай!

— Ето ти го!

Ротмистърът поиска да удари. Кнутът вече свистеше във въздуха, когато Номер десет пусна ръката на Карпала и улови светкавично юмрука на офицера, който стискаше камшика. Едно дръпване и му го изтръгна.

— Тъй! И стига толкоз! В противен случай повече няма да те щадя! Сядай! И не вдигай шум!

Офицерът отскочи крачка назад. Вече не намираше думи от кипяща ярост.

— Как? — изкрещя най-сетне с внезапно отънял глас. — Ти ми изтръгна камшика? Дай го тук! Ушите ще ти съдера от бой!

С тези думи есаулът скочи към Номер десет. Казакът отстъпи рязко встрани и угости нападателя с такава яка плесница, че оня отлетя към парапета, събори го и се сгромоли заедно с него в залата. Изправяйки се веднага, есаулът посегна към противника, ала Номер десет го сграби, вдигна го и го запокити към стената.

Всичко протече в такава бърза последователност, че никой не съумя да попречи на инцидента. Казакът предложи задъхано ръка на Карпала и спокойно, сякаш нищо не се бе случило, каза:

— Позволи да те отведа на мястото!

Тя беше пребледняла много и седна, без да е в състояние да проговори. А и в цялата зала цареше мъртва тишина.

— Братле, желаеш ли сега да изпиеш с мен една чаша за нейно здраве? — обърна се Номер десет високо и ясно към Сам Хокинс.

— За Бога, ти си свестен тип! За мен е удоволствие да се чукна с теб.

Сам започна да налива, ала още не беше приключил, когато в залата се разнесе гласът на есаула:

— Дръжте го! Арестувайте го! Веднага!

Яко напердашеният офицер представляваше картина на необуздан гняв. Лицето му беше тъмночервено, а вените по челото аха-аха да се пръснат.

Никой около танцовата площадка не беше останал седнал. И в господарското помещение всички се бяха надигнали.

Многобройните казаци се подчиниха на заповедта на есаула мимо волята си. Мудно приближиха към номер десет.

— Бързо, кучета! — прогърмя към тях есаулът. — Или да ви раздвижа краката?

Тогава Уил тупна дребния Сам по рамото.

— Ще я търпим ли тая работа? Не е ли по-добре да го полинчуваме малко тоя есаул, а? — попита той.

— Да, нека мъничко го катраносаме и оваляме в перушина! — прибави Дик.

— Почакайте! — повели Сам.

После приближи до заточеника. Номер десет схвана доброжелателното намерение на трапера, ала махна отклонително.

— Без непредпазливост, братле! Тук има закони, които ти като чужденец двойно повече трябва да зачиташ.