Карл Май - Ловци на соболи и казаци

— Смешно!

— И то си е за смях. Остави нещата така, инак ще се обърнат на сериозно!

Сам Хокинс измъкна двата си револвера, насочи ги заплашително и закрачи към изхода на шатрата. Дик и Уил го последваха също така с револвери в ръце.

Офицерите се отдръпнаха сащисано настрана.

— Аз няма да ви изоставя. Ще яздя с вас — каза Карпала решително и се качи на седлото.

Понесоха се в галоп към града. Пред околийското управление ротмистърът прошепна няколко думи на лейтенанта. Онзи бързо се отдалечи, за да заеме с казаците си изходите на сградата.

Карпала трябваше да чака своите повереници в чакалнята. Ротмистърът междувременно се отправи сам към баща си, за да му докладва, но скоро се появи на вратата и повика другите.

— Аз оставам тук — заяви Карпала. — Не желая да се намесвам във вашия спор, но искам да разбера какво ще правите с тези мъже.

— Те ще бъдат окошарени и откарани в Иркутск. Там ще им покажат какво значи да стреляш по офицер — излая ротмистърът.

— Ще видим, драги мой! — захили се Сам. Той избута есаула настрани и влезе нахакано.

Околийският началник, който заемаше същевременно и длъжността околийски съдия, посрещна тримата злосторници с навъсения си поглед.

— Ти ли си стрелял по този офицер? — обърна се той рязко към Сам Хокинс.

— Не.

— Не лъжи!

— Казвам истината.

— Той го твърди!

— Значи той лъже.

— Човече, сдържай си езика, иначе ще заиграе камшикът!

Сам сложи ръце на кръста и се залюля на двата си крака. Същевременно даде да се чуе един весел смях.

— Ти? На мен камшик? Че ти си бил тъкмо типът, който ми трябва. Аз много добре зная какво означава царският мундир и никога не бих посегнал на един честен офицер, ама мога ли да сметна за офицер човек, който се таи из храстите, за да зяпа как се къпе едно момиче? Селяк е той, безсрамен дръвник, ако не се лъжа, хи-хи-хи-хи!

— Тук си длъжен да мъл…

— Затваряй си муцуната! — ревна още по-високо Сам Хокинс.

— Сега говоря аз! Едвам после ще ти дойде редът! Ти май не знаеш, че човек трябва първо да се осведоми що за хора има пред себе си. Царят в Петербург ще се зарадва, като научи от мен какви прерийни бълхи се въдят по тия места. Ето ти паспорта ми! Хубавичко го разгледай! А ако не можеш да четеш, ще ти напиша АБВ-то с тебешир на стола, та като седнеш, да ти се лепне на панталона, хи-хи-хи-хи!

Сам извади паспорта от портфейла си и го сложи пред исправника. Дребосъкът беше нахвърлял речта си толкова бързо и така завалено, че чиновникът едва ли разбра кой знае колко повече от половината на неговите любезности.

Слисан, исправникът разгърна паспорта, прегледа го бавно, потри очи и започна отново отпред, физиономията му се удължаваше все повече. По един знак на Сам Дик и Уил представиха на свой ред документите си и бяха проверени от служителя със същото смайване.

Околийският съдия започна да се поти. Синът му пристъпи изненадано и също така прегледа паспортите. После бащата ги сдипли грижливо и ги върна на собствениците.

— А сега? — попита Сам Хокинс предизвикателно.

— Вие сте свободни!

— Свободни? Че ние и без това си бяхме такива. Надявам се да получа друг отговор.

— Онова, което се е случило, прилича на недоразумение — обясни исправникът, загубил важността си.

— Охо! Очаквам господин есаула да се извини. Иначе ще доложа на губернския какво ме е накарало да му пратя един куршум по калпака.

Сам стоеше подигравателно и изпълнен с очакване. Баща и син се спогледаха. После есаулът се извъртя рязко към дребосъка.

— Признавам, че постъпих прибързано. Моля за извинение.

— Ха така, синко! Който има куража да върши грешки, трябва да има кураж и да си ги признава. Надявам се, по-нататък да няма такива недоразумения. Остани със здраве, бащице! Остани със здраве, братле! Нека не забравяме този ден, в който така мило се запознахме!

С един пълен със замах поклон Сам и приятелите му се оттеглиха. Баща и син останаха доста време занемели. Околийският се бе вторачил във вратата, сякаш гледаше след привидение. Гневът промени цвета на лицето му. Накрая избухна.

— Какъв позор! Кой би го допуснал при вида на тия трима сволочи?

— По външността им — не. Но паспортите са подписани от царя и също от Великия княз — престолонаследникът, като хетман на сибирските казаци.

— И вътре е писано, че поискат ли, даже военна помощ трябва да им се предостави на разположение! Ако на тоя Сам Хокинс му скимне да те прати още днес с казаците ти в блатата…