Карл Май - Траперът „Лешоядовия клюн“

— Pshaw! И лордовете дъвчат. Защо тъкмо един лорд трябва да се лиши от такава изтънчена наслада на живота? Всички лордове дъвчат, но не допускат може би да се забележи.

С тези думи той пъхна чадъра под мишница и скочи в лодката. Сетне даде знак на двамата мъже, седящи все още в очакване в нея, да се залавят за веслата.

Малкият съд се плъзгаше бързо по вълните и за късо време стигна брега.

Привидно пострадалият мексиканец с голямо нетърпение очакваше този миг. Очите му заблестяха сатанински и той процеди през зъби:

— Аха, най-сетне. Ама и тия англичани са дяволски щури типове. Дори тук в девствената гора не могат да се откажат от чудатите си приумици, ипохондрията до един ги влудява. Мътните го взели! Само какъв нос има юначагата!

Лешоядовия клюн слезе на брега и закрачи бавно към лежащия на земята нехранимайко, докато двамата гребци останаха в лодката. Беше им заповядал незабавно да бягат, в случай на враждебни действия. Следователно от самото начало се отказваше да се спасява с тях.

Раненият даде вид, че с голяма мъка се приповдига на лакът.

— Ох, сеньор, какви болки съм имал да изтърпя! — изстена той.

Лешоядовия клюн остави пенснето да се плъзне до върха на носа, изгледа изкосо човека, бутна го леко с края на чадъра и запита с гърлен тон:

— Болки? Where? [1] Where? (англ.) — Къде? (Б.пр.) Боли?

— Естествено!

— О! Жалко! Много жалко! Как наричат?

— Мен?

— Yes.

— Фредерико.

— Какъв?

— Вакуеро.

— Пратеник на Хуарес?

— Да.

— Каква вест?

Мексиканецът изкриви лице и изохка, сякаш понасяше ужасни страдания. Това даде възможност на Лешоядовия клюн да огледа зорко околността. Не забеляза в близост някакви очебийни следи, а и в края на гората не се виждаше нищо подозрително. Най-сетне човекът пророни:

— И вие наистина сте лорд Дридън?

— Дридън съм. Какво имаш за казване?

— Хуарес е вече на път. Нареди да ви помоля да пристанете на това място и да го изчакате тук.

— A-a! Wonderful! [2] Wonderful! (англ.) — Чудесно! (Б.пр.) Той къде е?

— Слиза по реката.

— Откъде потегли?

— Преди две седмици от Ел Пасо дел Норте. Нямаше възможност да предприеме по-рано пътуването.

— Хубаво! Добре! Но все пак продължавам плаване. Щом Хуарес идва по река, ще го срещна. Лека нощ.

Той се обърна, изпълнен с достойнство и се престори, че има намерение да се отправи обратно към брега. Внезапно човекът скочи и го обгърна отзад.

— Останете, милорд, ако ви е мил животът! — извика.

Лешоядовия клюн наистина притежаваше достатъчно сила и умение да се отърве от нападателя, ала предпочете друго поведение. Вдърви се цял, като парализиран от ужас и възкликна смаяно:

— Zounds! [3] Zounds! (англ.) — По дяволите! (Б.пр.)

Какво означава това?

— Вие сте мой пленник! — изпъхтя човекът. Известно време «англичанинът» остана със зяпнала уста.

— Ах! Измама! Не болен?

— Не — ухили се мексиканецът.

— Мошеник! Защо?

— За да ви заловя, милорд!

Той метна един презрителен поглед на англичанина, който изглеждаше толкова слисан и уплашен, че и не мислеше за съпротива.

— Каква причина да заловиш? — запита Лешоядовия клюн.

— Заради вашия хубав товар, който се намира там в лодките.

— Моите хора ще ме освободят!

— Охо, не го вярвайте! Погледнете, двамата ви гребци вече го удариха на бяг. А сега се огледайте!

Лодкарите, както им бе отредено, веднага се изтеглиха, като видяха, че Лешоядовия клюн доброволно се остави да го хванат. Той сега се обърна и видя от гората да изскача отряд конници.

Престори се на безкрайно удивен и в голямо смущение заопипва чадъра си. Ездачите скочиха от конете. Кортейо приближи до пленника, но когато застана срещу него, направи разочарована физиономия.

— Кой сте вие? — обърна се грубо към «англичанина».

— О, вие кой сте? — отзова се надуто онзи.

— Питах кой сте! — противопостави се Кортейо рязко.

— А аз, вие кой сте! — отвърна Лешоядовия клюн. — Аз англичанин, най-изискано образование, знатна фамилия, отговарям след вас.

— Е, добре! Името ми е Кортейо. Удивлението на мнимия лорд видимо нарасна.

— Кортейо? Ах, Пабло?

— Така се казвам — отвърна гордо запитаният.

— Thunderstorm! [4] Thunderstorm! (англ.) — Гръм и мълния! (Б.пр.) Безподобно! — Този възглас също прозвуча чистосърдечно. Лешоядовия клюн беше крайно изненадан да види тук Кортейо, но в същото време и се зарадва.

— Безподобно, а? — захили се Кортейо. — Не сте го очаквал. А сега и вие кажете кой сте, сеньор!