Карл Май - Траперът „Лешоядовия клюн“

— Дяволска приумица да скачат два влекача! — рече Кортейо.

— Може и така да е, сеньор — додаде другият, — но още по — дяволска е идеята да не спират до брега. Смятахме да ги изненадаме през нощта. Ама от тая работа нищо няма да излезе!

— Дявол да го вземе тоя англичанин! Яздим, надпреварвайки се с него, от Сан Хуан, изтощихме конете кажи-речи до смърт и без всякакъв успех.

— Можем да го заловим само с хитрост, сеньор!

— И твоето предложение нищо не чини. Англичанинът няма да акостира.

— Не е и задължително. Достатъчно е сам да дойде на брега.

При географското понятие ляв и дясен бряг на дадена река, наблюдателят е с лице по посока нейното течение.

— Не чакай да го стори.

— Оставете тая грижа на мен, сеньор!

— Значи наистина искаш да рискуваш?

— Да, но срещу обещаното възнаграждение естествено.

— Ще го имаш. Кога ще пристигнем на мястото?

— До половин час. То е много подходящо за нашия проект. Веднъж минавах по тия места и лагерувах една нощ там.

— Логиката ти не ми се вижда погрешна. Заловим ли англичанина, то и другото ще е наше. Само че първо трябва да го пипнем!

— Ще го спипаме, сеньор, убеден съм.

Човекът правилно бе определил времето. След изтичането на половин час стигнаха място, където реката правеше остър завой. Възникнал по този начин, в реката се вдаваше скалист полуостров, обрасъл единствено с нискостеблена растителност. Мястото предлагаше свободен изглед върху цялата ширина на реката, но пък и то от нея ясно можеше да се обхване с поглед. Гората започваше на не повече от петдесет крачки от брега. Каквото и да ставаше в нея, от реката нямаше как да се различи.

Отрядът спря в гората.

Междувременно лорд Дридън беше стигнал в близост до въпросното място, без да подозира, че по десния бряг го следва значителна група мъже с намерение да отмъкне неговия товар.

Слънцето се бе спуснало доста ниско, когато предният катер достигна завоя. Лордът и Лешоядовия клюн бяха застанали до кормчията.

— Колко път има още до устието на Саладо? — попита първият трапера.

— Ще бъдем там утре по обед, след което ще свием в Саладо. В действителност ние описваме завой. Някой, който познава пътя и притежава добър кон, може да стигне мястото на срещата за много по-късо време. Но погледнете, милорд! На оня гол нос не стои ли някакъв мъж?

— Наистина. Сега седна.

— О, не — възрази кормчията. — Не седна, а се свлече. Човекът, струва ми се, е ранен.

— Сега отново се надигна, само че мъчително — допълни Лешоядовия клюн. — Дава знак. Сигурно иска да го приберем.

— Няма ли да спуснем лодка? Не бива да отказваме подкрепа на един нещастник, лежащ безпомощен в пущинака.

— Първо нека чуем! Нещо вика — забеляза Лешоядовия клюн.

Видяха, че човекът сви длани около устата.

— Хуарес!

Само тази дума извика, но тя явно предизвика желания ефект.

— Пратеник на президента — извести лордът. — Трябва да го вдигнем.

Ще отида до брега лично да разговарям с него.

— Няма да го направите, милорд. Намираме се в девствена гора и не бива да се подхвърляте на каквато и да било опасност. Достатъчно е да спуснем една лодка да доведе човека.

Кормчията даде команда и скоро двама мъже загребаха към брега. Междувременно двата катера забавиха ход. В настъпващия здрач все още ясно можеше да се забележи как двамата гребци слязоха на брега, вързаха лодката и се отправиха към човека, който продължаваше да лежи.

Поговориха с него, после се върнаха в лодката и загребаха обратно. Единият остана в нея, а другият се качи на борда.

— Ее, защо не го докарахте? — осведоми се лордът.

— Той е паднал от коня и тежко се е наранил. Страдаше от ужасни болки, колчем го докоснехме, ето защо го оставихме да лежи. Ранен е смъртно и без това ще умре. Конят му хукнал подплашен през гората и го хвърлил до едно дърво. Когато дошъл отново на себе си, успял да се довлече до брега.

— А защо ни даде знак, след като ще отблъсква помощта ни? — запита Лешоядовия клюн.

— Пратеник е на Хуарес. Получил е нареждане да дочака лорд Дридън на реката и да му предаде важно съобщение — доложи човекът.

— Това е малко вероятно. Хуарес знае къде да ни чака. Ако действително е изпратил куриер, то ще е само ако е променил мястото на срещата, или има основание да ни предупреди за някаква опасност. Впрочем, защо оня отсреща не предаде известието на теб?

— Иска да разговаря лично със сър Дридън, понеже съобщението било твърде важно, за да го повери на някой друг.