Карл Май - Крепостта в скалите

Междувременно пратеникът на Винету се върна. Юмите не го бяха забелязали и беше успял да намери и да доведе мимбренхосите. По пътя си те се бяха натъкнали на отряда, предвождан от Силния бизон, бяха се присъединили към него и образували широка верига от хора около растителността, покрила бреговете на езерото така, че юмите оставаха обградени като в капан. Сега вече можехме спокойно да чакаме развоя на събитията.

Отсреща двамата вождове бяха насядали близо до огъня и бяха събрали около себе си своите най-възрастни воини.

Съвещанието им продължи около два часа и премина много бурно. После видяхме, че Хитрата змия стана на крака и се отправи към нас. Опитваше се да крие яда си, но в очите му още святкаха мълнии като при отминаваща буря.

— Моите братя трябва да дойдат отсреща при нас и да чуят какво решихме — каза ни той.

— Можеш и тук да го съобщиш — подхвърлих аз.

— Не е мое право. Голямата уста иска сам да ви го каже.

— Нямаме нищо против. Нека дойде при нас!

— Нима моите братя ни нямат доверие?

— Естествено, че не!

— Но ако на Голямата уста му нямате никакво доверие, то поне на мен можете да повярвате.

— Колко от твоите хора ще застанат на твоя страна?

— В половината съм сигурен. Гневът на Голямата уста ми отне другите.

— Мислиш ли, че ще се стигне до битка?

— Да, ако не се съгласите с предложенията на Голямата уста.

— Готови сме да ги изслушаме, но няма да търчим подир него.

— Обаче той не желае да дойде тук.

— Ами тогава нека си седи отсреща! Кажи му го!

Отговорът ни не му се хареса. Това просто му личеше. Известно време той размисля и накрая наистина намери изход.

— Ще отидете ли до средата на разстоянието между нас, ако и той го направи?

— Да. Ще се срещнем ей там под бука, но без да носим оръжие. Аз ще дойда с Винету, а Голямата уста ще доведе теб. По двама от всяка страна. Не бива да идват повече хора.

Той се върна при своите и петнайсетина минути спори с Голямата уста. После двамата се отправиха към бука и седнаха под короната му. Бяхме се уговорили да сме без оръжия, ала ние знаехме, че даже и в такива случаи индианците понякога скриват по някой нож някъде в дрехите си. Въпреки това преди да тръгнем към дървото оставихме и ножовете и револверите си.

Голямата уста ни посрещна с погледи, изпълнени с омраза. Докато седях до него, той бързо дръпна към себе си края на одеялото, с което се беше загърнал, за да не би да се допра до него. После се загледа мрачно в земята. Изглежда си мислеше, че ние би трябвало да започнем разговора, но пък заради високия му ранг не желаехме да го лишаваме от тази привилегия и затова мълчахме не по-малко упорито от него. От време на време той вдигаше глава, за да ни прониже с убийствения си поглед. Но след като видя, че нито падаме убити, нито пък имаме намерение да проговорим, най-накрая неочаквано ни се сопна:

— Ушите ми са отворени, говорете! Винету не каза нищо и аз не казах нищо. Ето защо след известно мълчание вождът избоботи следната закана:

— Винету и Поразяващата ръка ми паднаха в ръцете. Днешният ден ще им е последен!

С един поглед апачът ме подкани да отговоря. Затова отвърнах:

— А Голямата уста се заплете в мрежата ни. Още в този час ще му теглим ножа!

— Я преброй нашите мъже, а после преброй вашите!

— Винету и Поразяващата ръка никога не броят противниците си. Все едно им е дали са двама или десет. Нека Голямата уста ги брои!

— Ще ви смажем!

— А смазаха ли ни в Алмаден, където бяхме четирийсет срещу триста?

— Не съм бил там. Подробно ще разследвам какво и как се е случило там. Онзи, който се е държал като страхливец ще бъде изгонен от редиците на воините.

След тези думи Хитрата змия гневно извика:

— А кой е страхливец? Не се съюзявай с предатели и тогава воините ти няма да се излагат на опасността да губят срещу хора борещи се за едно справедливо дело.

— Мълчи! Ще говоря с Мелтън и от него ще разбера кой е виновен за всичко, което се случи.

— Ти няма да говориш с него. Бледоликият е мой пленник и никой не може да разговаря с него без разрешението ми.

— Това отнася ли се и до мен, твоя вожд?

— Да. И аз съм върховен вожд също като теб, а племената на юмите ти повериха върховното командване само защото си по-възрастен. Но никой не е длъжен да ти се подчинява, ако не иска. Нека съвета на старейшините реши какво да последва от това, че ме нарече страхливец, но ако го повториш, ще те пронижа с ножа си!

Той изговори тези заплашителни думи с такъв тон, който не оставаше място за съмнение в сериозността им. Ето че старият вожд беше получил от своя съплеменник чувствителен удар, но преструвайки се, сякаш изобщо не го е усетил, той се обърна към мен: