Карл Май - Крепостта в скалите

— Повтарям ви, че се намирате в ръцете ми. Загубени са и всички, които са с вас. Има една единствена възможност да ги спасите. Чуй моето искане! Ще се предадеш заедно с един от синовете на Силния бизон, за да умрете и двамата на кола на мъченията.

— А какви ще са последствията за моите другари, ако се съглася?

— Ще могат да продължат по своя път.

— Друго какво искаш?

— Всичко каквото притежават твоите спътници, а също коня и Сребърната карабина на Винету.

— Слушай, червенокожи ми братко, признавам, че съм се излъгал в теб, защото досега те смятах за глупак, но вече разбирам, че си голям хитрец! Ние чухме желанията ти. Няма ли да ни попиташ какво искаме ние?

— Вие ли? Че какво можете да искате?

— Теб, човека, съюзил се с Мелтън срещу моите бели братя. После твоите хора ще могат да продължат по своя път.

Тогава той грубо ми се сопна:

— Да не би някой лешояд да ти е изкълвал целия акъл? Как можете да ми поставяте условия след като сте във властта ми?

— Значи всякакви разговори са безполезни. Ти си мислиш, че сме в ръцете ти, а ние пък смятаме, че ти си ни в ръцете. Съвещанието ни приключи.

С тези думи аз се изправих, но вождът ме спря с едно движение на ръката си.

— Чакай, още не сме свършили! Имам да ти казвам още нещо. Ако до четвърт час не се предадеш заедно с момчето, ще ви нападнем и ще ви избием до крак!

Тогава се изправи и другият вожд и заяви на Голямата уста:

— Аз съм Хитрата змия и никога досега не съм нарушавал дадената дума. Ще спазя договора, който сключих с тези мъже.

Старият вожд го погледна смаяно.

— Как ще го спазиш, щом аз съм го обявил за невалиден?

— Но ти нямаш такова право. Аз съм човекът, който го е сключил и само аз мога да кажа дали договорът важи или не.

При тези думи старият вожд се изправи, гневно тропна с крак и изкрещя:

— А аз заповядвам да е невалиден! Кой ще се осмели да се опълчи срещу Голямата уста?

— Аз, Хитрата змия! Всички мои воини пушиха с белите ми приятели калюмета, калюмета, чиято глина според нашите обичаи донесох чак от свещените глинени находища, излагайки се на хиляди опасности. Всяко смукване и издухване на дим от него е равно на клетва, която трябва да бъде спазена. Онзи, който наруши такава клетва, никога няма да отиде във Вечните ловни полета, а ще се лута като сянка пред затворените им порти.

Той извика тези думи с толкова силен глас, че можеха да се чуят надалеч. Голямата уста го попита с не по-малко силен глас:

— Значи ти наричаш тези чужденци свои приятели? Да не би да имаш намерение да ги закриляш?

— Да. Ако бъдат нападнати, ще ги браня със собствения си живот.

— Срещу мен и моите воини, които са твои братя?

— Онзи, който иска да ме принуди да наруша дадената клетва и да оскверня моя калюмет, той не ми е повече брат. Чуйте ме, воини, чиито предводител съм аз! Голямата уста ни нарече страхливци. Ще търпите ли подобно нещо? Той иска от нас всички да счупим калюметите си, най-скъпоценната собственост на всеки воин. Той настоява чрез клетвопрестъпничество да поругаем нашите свещени амулети. Ще му се подчините ли?

Отговори му дълбока тишина. Не се чу нито «да», нито «не». После той продължи:

— Ето тук е застанал Винету, а до него и Поразяващата ръка! Вие чували ли сте някога някой от тях да е нарушавал веднъж дадена дума? Нима те трябва да кажат за нас, че сме лъжци?Поразяващата ръка ме измъкна от шахтата, където бях осъден да умра от глад и жажда. Направи го, макар че бях негов враг. Нима сега мога да го предам при все че съм негов приятел? Какъв трябва да бъде вашия предводител — лъжец или честен човек, на чиято дума можете да вярвате? Решете сами! Сега отивам при Винету и неговия бял приятел. Който от вас е почтен мъж и храбър воин, нека дойде отсреща при нас. А който обича лъжата и се примирява да го наричат страхливец, нека остане при Голямата уста! Аз казах, а вие решавайте по собствена преценка! Хау!

Той хвана лявата ми ръка, както и десницата на Винету и ни накара да тръгнем с него към нашия лагер. Въздействието от неговите думи и поведение бе далеч по-силно от очакваното, тъй като всичките му хора го последваха. Навярно това беше резултат от обидата, нанесена му от стария вожд, който го беше нарекъл страхливец.

Голямата уста стоеше като вцепенен. Известно време той гледа втренчено подир нас, а после се върна при огъня на юмите, където седна на земята при старейшините. Докато при нас цареше дълбоко мълчание, отсреща имаше голямо оживление. По възбудените движения и поведение на старейшините си личеше, че се мъчеха да склонят Голямата уста на нещо, за което той нямаше никакво желание. Всичко това продължи може би повече от два часа. После един от възрастните воини бавно се приближи към бука и със силен глас извика: