Карл Май - Крепостта в скалите

— Чуйте, воини на юмите и на мимбренхосите! Тук е застанал Дългото стъпало, който през живота си е видял много лета и зими и много добре знае какво трябва да прави един храбър воин във всяко положение. Голямата уста, прочутият вожд на юмите, е изгубил своя син Малката уста, повален от куршума на Поразяващата ръка. Тази кръв трябва да бъде отмъстена. Освен това белият ловец му простреля и ръката. И за това трябва да бъде отмъстено. Воини, слушайте по-нататък! При Поразяващата ръка се намира и едно момче на мимбренхосите, наречено Изтребителя на юми. Това име е истинска обида за цялото племе на юмите, която може да се изкупи само със смърт. Би трябвало да убием Поразяващата ръка и момчето, веднага където и да ги срещнем. Но те са изпушили лулата на мира с воините на Хитрата змия и следователно са станали техни братя. Ето защо не бива направо да ги ликвидираме, а ще трябва да изкупят престъпленията си в открит двубой. Понеже ние сме обидени, имаме право да определим с какви оръжия ще се бият. Ала тъй като Голямата уста е ранен в ръката и няма да може сам да се бие, налага се мястото му да бъде заето от някой друг. Затова ще позволим и на Изтребителя на юми да бъде заместен от по-малкия си брат. Нека се обади онзи, който желае да се яви на двубоя вместо Голямата уста!

След оповестяването на това странно решение той се върна при огъня. Бяха се споразумели помежду си да се проведат два двубоя, на които от наша страна трябваше да се явя аз и едно от момчетата на Силния бизон. Никой не ни беше попитал дали сме съгласни или не, а освен това противниците ни си бяха присвоили правото да определят както оръжията за двубоите, така и начина на тяхното провеждане.

Резултатът от това недвусмислено съобщение за мен бе този, че наредих да извикат Силния бизон. Но тъй като преминалите на наша страна юми все още не биваше да го виждат, накарах да го доведат на едно място, където падаше гъста сянка и нямаше възможност да се различат чертите на лицето му. Когато след известно време се отправих натам, го заварих да лежи на земята и да ме чака. Разказах му какво се беше случило. Мислех си, че като баща ще се изплаши, обаче вождът каза най-спокойно:

— Значи това е бил силният глас, който чухме да говори! Той стигна до нас, ала не беше възможно да разберем отделните думи.

— Изпратих да те извикат, за да разбера, дали синът ти ще приеме искането и условията на юмите.

— Естествено че ще ги приеме! Нима един мимбренхо може да допусне да се говори за него, че се е изплашил от някой юма?

— Но синът ти е все още твърде млад. Те ще изправят пред него някой силен и ловък противник.

— Толкова по-зле за юмите, защото тогава имаме право да казваме, че са страхливи, че техните възрастни воини се бият с момчета, които ги побеждават.

— Толкова ли си сигурен в победата?

— Никой юма няма да победи някое от моите момчета!

— А кой от двамата ти сина ще се бие? Изтребителят на юми или неговият брат?

— Брат му, за да може и той да се сдобие с бойно име.

— Но не забравяй, че ще трябва да приеме оръжието и начина на водене на двубоя, който му наложат!

— Моите момчета са научили всичко, каквото трябва да знае един воин. Не се тревожа за тях. Но дали и ти ще приемеш искането на юмите? Нима мечката ще излезе да се бие с някакъв плъх?

— Да, тя ще се бие. Щом плъхът иска да я ухапе, тя ще го цапардоса с лапата си. И това също е бой. Ти сигурно желаеш да гледаш. Остани да лежиш на това място, за да не те познаят!

После отидох при двете момчета, които седяха заедно толкова непринудено, сякаш не се беше случило нищо особено.

— Разговарях с вожда, вашия баща — казах им. — Какво смятате да правите?

— Да се бием — отвърна по-малкият. — Искам да си спечеля име. Ето защо моят брат ми отстъпи онзи юма, който ще излезе на двубой.

Това беше нещо единствено по рода си. Единият брат беше отстъпил на другия съответния воин на юмите. Значи вече гледаха на противника си като на лична собственост. Разбираемо е ако някой опитен воин проявява подобна увереност, но когато я имаш още в такава незряла възраст, това можеше да се сметне и за безразсъдство.

В нашия лагер цареше дълбока тишина. Хората лежаха един до друг в тревата и очакваха развоя на събитията. Вече беше към полунощ, а после стана и почти един часът, когато най-сетне Дългото стъпало отново се появи при бука и обяви следното:

— Съветът на старейшините реши първо да се бие Поразяващата ръка, а после да дойде редът и на момчето на мимбренхосите. Двубоят на Поразяващата ръка ще се проведе с копия. Неговият противник все още не е определен, затова и начинът на водене на боя ще бъде оповестен по-късно. Мимбренхото ще се бие с ножа си във водата. Негов противник ще е Черния бобър. Боят между двамата ще продължи до смъртта на един от тях. Никой не бива да излиза от водата преди изходът от двубоя да е решен.