Карл Май - Крепостта в скалите

Колко хитро! Името Черния бобър ме караше да предполагам, че този воин е много сръчен в плуването и гмуркането. А аз трябваше да се бия с копие, с едно такова оръжие, за което индианците си мислеха, че с него най-малко умея да си служа. Обаче се лъжеха. Винету, един истински майстор в хвърлянето на копие и на воденето на бой с него, се беше мъчил с мен дотогава, докато бях запомнил и усвоил поне най-важните неща. За един скитник из Запада не остава нито час свободно време. Ако си няма друга работа, той се упражнява. Затова тези хора притежават такива сръчности, умения и сигурност в боравенето с оръжия, които смайват всички.

Страхувах се за малкия мимбренхо. Това ме накара да отида при него, за да му дам някои съвети. Когато ме видя да се приближавам, той ме посрещна с усмивка. Хлапето изобщо не изпитваше страх.

— Добър плувец ли е моят млад брат? — попитах го аз.

— Винаги с голямо удоволствие съм влизал във водата и там с моя брат често сме били с ножове.

— Не бъди прекалено самоуверен! Твоят противник има не особено добро за теб име. Сигурно умее добре да се гмурка.

Навярно момчето не се беше замисляло за това, защото лицето му придоби угрижено изражение. Аз продължих:

— Впрочем човек не бива да се осланя единствено на сръчността и уменията си. Често хитростта върши по-добра работа от тях. Твоят противник ще е значително по-силен от теб. Трябва да се опиташ да го компенсираш с някоя хитрина. Преди всичко не бива да му позволяваш да те сграбчи, иначе си загубен.

— Мас! — каза той като ми кимна.

Ето ти на! Исках да го поуча, а единствената негова дума «мас» ми подсказа, че момчето вече съвсем хитро беше подхванало решаването на трудната си задача. Въпреки всичко продължих:

— Той ще влезе във водата от отсрещния бряг, докато ти ще нагазиш от нашата страна. Вероятно юмът ще се придържа повече към онази страна на езерото. Там ще трябва да го търсиш.

— Но отсреща гори огън и там е по-светло — подхвърли момчето.

— Ала не и покрай самия бряг, който е обрасъл с храсталаци. Ти знаеш ли растението, наречено от вас сика?

— Да. То расте тук по брега и между храсталаците в големи количества.

— Стеблото му е кухо. От него стават чудесни тръбички, през които можеш да дишаш. Веднъж бях преследван от команчите и се скрих в реката. Докато те претърсваха бреговете й, аз прекарах под водата като дишах през една такава тръбичка от сика. Само че не бива да кашляш. Прилепиш ли се под водата до самия бряг и ако дишаш през подобна тръбичка, можеш спокойно да изчакаш докато врагът ти се появи. Учил си се да гледаш под вода, нали?

— Да. Ако водата е бистра и е достатъчно светло, може да се вижда на десетина крачки.

— Мисля, че това е достатъчно.

Докато все още наблюдавах малкия, го видях как отряза няколко стебла от сика, а после изчезна сред храстите. Скоро брат му го последва и когато се промъкнах тайно подир тях, забелязах, че той мажеше тялото му с мас.

Пак измина доста дълго време. Най-сетне изглежда юмите постигнаха някакъв резултат и по отношение на моя двубой с копия, понеже Дългото стъпало отново се приближи до бука и оповести следното:

— Воини, чуйте, какво реши съветът на старейшините! Кръвта, пролята от Поразяващата ръка, е кръв на сина на един вожд, за което е необходимо двойно отмъщение. Ето защо белият ще се бие с двама противници, и то едновременно. Всеки ще получи по пет копия, разстоянието между участниците в двубоя ще е трийсет крачки. Копията ще се хвърлят, никой няма право да напуска мястото, където е застанал, но ще му бъде позволено да прави по една крачка назад или напред, наляво или надясно при хвърляне на копието или при отбиване на вражеското оръжие. Онзи, който е използвал вече и петте си копия, е длъжен да остане на мястото си, докато и противникът му хвърли всичките си копия. Само заради нечие нараняване двубоят няма да се прекратява. Единствено смъртта решава неговия изход. Поразяващата ръка ще се бие с Дългата коса и Силната ръка. Нека дойде при нас, за да вземе своите копия!

Въпреки тази подкана аз останах да лежа в тревата. Тези негодници се държаха така, като че ли бяхме длъжни само да им се подчиняваме. Отсреща се изправиха двама индианци и застанаха очаквателно с по пет копия в ръцете си. Значи те бяха моите противници, поставили си за цел да освободят земята от присъствието ми. Двамата започнаха да размахват предизвикателно оръжията си и нададоха силни викове. След като и това не можа да ме накара да се надигна от земята, Дългото стъпало се приближи отсреща до самата вода и извика към нас: