Карл Май - Крепостта в скалите

Така той ми посочи целта и аз знаех, че с помощта на двойното хвърляне щях да я улуча. Първото копие трябва да отвлече вниманието на човека, когото искаш да улучиш, а второто, последвало го мигновено, никога не пропуска целта, стига само да си се упражнявал достатъчно. Оставих две от копията на земята, стиснах третото в лявата си ръка, а четвъртото в десницата си и извиках:

— Значи в левия хълбок, каза Винету. Пръв ще е Силната ръка. Нека внимава!

Противникът ми не откъсваше очи от десницата ми. Прицелих се в дясната му страна, така че в стремежа си да избегне копието, да ми откриеше още по-добре левия си хълбок, и хвърлих оръжието. Все още това копие не бе префучало покрай индианеца, когато го последва и второто. Острието му се заби до дръжката в левия хълбок на моя противник, който извика и се строполи на земята.

— А сега идва ред на Дългата коса! — побързах да обявя аз, за да не дам никакво време на врага си да се опомни. Повтори се съвсем същото. От силата на удара Дългата коса падна до Силната ръка. Аз се обърнах и се отдалечих. Чух зад мен Винету да казва следното:

— Ето как хвърля копие Поразяващата ръка. Вече го знаете. Нека сега Черния бобър се бие с момчето на мимбренхосите!

Неколцина от юмите се притекоха, за да извадят копията от телата на ранените си другари, а самите тях да отнесат на друго място. Останалите закрещяха по познатия индиански обичай. Аз бях изпълнил успешно моята задача и отново се излегнах в тревата. На изток бе започнало да се развиделява.

Както изглеждаше, нищо добро не очакваше моя малък мимбренхо, защото индианецът, приближил се в този момент до самата вода, беше някакъв широкоплещест тип, който като нищо можеше да се разправи с двама-трима души.

— Престанете да крещите и да се вайкате! — извика той със силен глас. — Черния бобър ще отмъсти за двете рани от копия. Когато Поразяващата ръка и Юма-Шетар ни нападнаха, момчето застреля моя брат. Затова сега аз ще пронижа с ножа си неговия брат и ще го удавя. Нека червеят на мимбренхосите дойде! Той ще се гърчи в ръцете ми и под ножа ми, докато довърша отмъщението си!

Той отхвърли широкото одеяло, наметнато върху голото му тяло, и ни показа такива мускули, които издаваха не само изключителна физическа сила, но загатваха и за големите му възможности като плувец. Винету все още беше при Голямата уста и двамата разговаряха. След малко се разнесе гласът на апача:

— Мимбренхото ще навлезе във водата тук при нас, а Черния бобър от отсрещния бряг, където са юмите. Щом стане това, двамата могат да правят каквото си искат. Но само победителят има право да излезе жив на брега. Другият трябва да се прости със скалпа си.

Мимбренхото пристъпи към двубоя съвсем гол. В ръката си държеше своя нож. Около кръста си беше завързал тънка връвчица, под която, но на гърба си, беше затъкнал две от споменатите кухи стебла. Можехме да ги забележим само ние, които бяхме зад него. Кожата му лъщеше от маста. В мрака под дърветата видях две тревожно гледащи очи, които го следяха. Това беше неговият баща. При вида на Черния бобър вождът все пак бе обзет от страх за сина си.

В този момент Винету даде сигнала, като плесна с ръце и двамата плувци нагазиха в езерото. Бобъра се хвърли във водата така, че тя плисна нависоко и го скри от погледите ни. После той се появи и загреба към нас с такива мощни тласъци, сякаш имаше намерение веднага да сграбчи своя враг. Затова пък мимбренхото навлезе в езерото бавно и внимателно, докато най-сетне водата стигна до врата му. След това по раздвижването на повърхността й разбрах, че издърпа стръкчетата изпод връвчицата и после я скъса. Едва тогава заплува, гребейки само с една ръка, и се насочи към Бобъра, който се приближаваше към него със застрашителна бързина. Поведението на момчето оставяше впечатление за разсъдливост, която ми подейства успокоително.

И ето че когато се озоваха на единайсет-дванайсет замаха, мимбренхото се гмурна. Незабавно изчезна и юмът. Всички се бяха скупчили на брега и затаили дъх, с огромно напрежение очакваха близката развръзка. Измина около минута и мимбренхото се показа на повърхността, като бързо се огледа. Секунди след това се появи и Бобъра, само че зад момчето, и то с гръб към него. Двамата бяха близо един до друг, но не се видяха веднага. В същия миг на отсрещния бряг един от юмите възбудено протегна ръка и разпалено извика:

— Обърни се, Бобър, обърни се! Той е зад теб! Едва беше изговорил тези думи, когато Сребърната карабина на Винету изгърмя и безпогрешният й куршум повали вероломния юма, открит лесно от апача по издайническото движение на ръката му. В същото време се разнесе и заплашителният глас на Винету: