Карл Май - Крепостта в скалите

— Имам ти доверие. Ела бързо!

Затичахме се през храсталаците обратно към езерото. Беше крайно време да се появим там, понеже юмите се бяха събрали на отвъдния бряг, готови за нападение, което все още се бавеше само защото отсъствието на вожда им ги смущаваше. Той побърза да отиде при тях, за да им обясни положението на нещата, а аз изпратих Силния бизон да каже на хората си, че е настъпил решителният миг. До този момент те бяха седели на земята, но щом чуха това бързо се изправиха. Така живата верига около юмите представляваше далеч по-внушителна и по-застрашителна гледка, отколкото преди.

Голямата уста трябваше да използва цялото си красноречие, за да убеди хората си да се въздържат от нападение. Те се примириха с участта си едва когато със собствените си очи видяха обградилите ги воини. След като даде разпорежданията си на своите хора Силния бизон се върна при мен и посочвайки към юмите, ме попита:

— Мислиш ли, че ще се съпротивляват?

— Не. Вече говорих с вожда им.

— Ще се предадат ли?

— Така ми се струва.

— Но тогава ще умрат на кола на мъченията!

— Няма, защото ако не им предложиш нищо друго освен кола на мъченията, те ще се бият до последния човек.

— Нека опитат!

— Ще струва страшно много кръв.

— Не ми говори все за кръв! Нека бъдат избити!

— Но ще умрат и много от твоите воини!

— Едва ли! Схватката ще трае само броени мигове. Не забравяй каква сила сме събрали срещу тях. Аз с моите мимбренхоси. Винету и ти с твоите бледолики, както и Хитрата змия с триста воини, които са на твоя страна!

— Да, те ще са на моя страна, но ще бъдат срещу теб.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че както на Голямата уста, тъй и на всичките негови хора обещах милост.

— Милост ли? Че кой ти е давал това право? Те в моите ръце ли се намираха или в твоите?

— Най-напред бяха в моите. Да не би пък да си решил да ги поведеш към кола на мъченията и по пътя да ги оставиш да избягат? Няма да помагам в избиването им, а и Винету също. Нали ни познаваш. Щом разбере намеренията ти, вождът Хитрата змия ще се притече на помощ на Голямата уста. Не си въобразявай, че заради някакво си скарване с него ще помогне на доскорошните си врагове, мимбренхосите, да изтребят юмите, които си остават негови братя. А сключването на мир ще бъде благодатно и полезно за всички, и за вас, и за тях, а ти ще получиш богата плячка.

— Плячка ли? Нима не си им обещал и че няма да им искаме никаква плячка? Много би ме учудило!

— Обещах им милост, тоест, живота и нищо повече. Не възразявам срещу вземането на плячка, дори те съветвам да го направиш. Отнеми им оръжията и конете и така ще отслабиш силата им за дълго време! Не бива да остават ненаказани злодеянията, които Голямата уста извърши в последно време.

— Тогава говори с Хитрата змия да видим какво ще каже и той.

Така и направих. Намерих твърде благодатна почва за постигане на подобно споразумение. Отдавна бях забелязал, че честният млад вожд е доста ревнив към властта на стария. Към това се прибавяше и обидата, която му бе нанесена през изминалата нощ от Голямата уста, както и отделянето на воините на едното племе от воините на другото племе. Ако мимбренхосите вземеха плячка, то както на имуществото, така и на авторитета на Голямата уста щеше да бъде нанесен тежък удар. Хитрата змия много добре разбираше това. Тогава воините, отцепили се от стария вожд, със сигурност щяха да преминат на негова страна. Привържениците му щяха да се увеличат и като нищо можеше да стане така, че той да бъде избран за върховен военновременен вожд на мястото на Голямата уста. Ето защо когато го попитах каква да бъде участта на Голямата уста и неговите хора, Хитрата змия ми отговори:

— Правете каквото искате с тях, само не ги избивайте! Ще се противопоставя и на пленяването им, понеже са мои братя.

— Ти знаеш какво извърши Голямата уста и навярно ще се съгласиш, че заслужава наказание, нали?

— Всичко това не ме засяга, защото съм длъжен да му помагам в онези действия, за които искаш да го накажеш. Вземете му всичко и после го пуснете да си върви заедно с всичките си хора!

Занесох този отговор на Силния бизон, който ми изложи неприятната молба да отида при стария вожд и да уредя предаването на противника. Но пък от друга страна ми доставяше голямо удоволствие да видя как юмът щеше да приеме отредената му участ от самия мен, когото той вече веднъж беше осъдил да умре на кола на мъченията.

Намерих го сред неговите воини, които ме посрещнаха с враждебни погледи. Попита ме: