Карл Май - Крепостта в скалите

— Този воин е честен човек. Той няма да наруши дадената дума. Но за хората, които са с него, не мога да кажа с такава сигурност, че ще се въздържат от враждебни действия. Предполагам, че четирийсетте мъже, които заловихме при Фуенте, както и при другите постове, коват тайни планове за отмъщение. Ще трябва да изчакаме, за да видим какво ще се случи.

— Не, не би трябвало да чакаме, а да ги изпреварим!

— Не искай подобно нещо от мен! Хората никога не бива да обвинят Поразяващата ръка и Винету в предателство!

— Тогава ми кажи какво ще правим! Да тръгнем ли още сега с вас към бивака ви?

— Не. Първо искам да чуя какво ще каже Винету, който отиде тайно да наблюдава лагера на Голямата уста. Тъй като вождът на юмите също ще изпрати разузнавачи, ще е по-добре да не изпровождаш втори съгледвач натам, защото е възможно да го забележат.

— Но как ще разбера какво трябва да правя?

— Ще ти каже един вестоносец, когото ще ти изпратя. Щом се приближи до вас, той ще имитира щурец, а ти най-съвестно ще изпълниш всичко, каквото ти съобщя чрез него! Каквото и да стане, превъзхождаме юмите. Дори да имат повече воини от нас, ние разполагаме с пушки, каквито почти никой от тях не притежава. Сега аз си тръгвам. Бъдете готови за действие!

Когато се върнах в нашия лагер, заварих там Винету. Легнахме настрани от другите и най-напред се осведомих за резултата от неговото разузнаване. Той ми отговори:

— Винету видя първо Голямата уста с неговите воини, а после и мимбренхосите, които го следваха.

— Какво? — попитах изненадано. — Толкова ли са близо по петите му?

— Олд Шетърхенд знае, че те го преследват?

— Да, Силния бизон ми го каза. След като юмите му избягали, изпратил своите мимбренхоси подир тях, а самият той бързо тръгнал да доведе нови воини и коне. Ти говори ли с онези мимбренхоси?

— Влязох в долината и се промъкнах до хората, разположили се там на лагер. Това беше отрядът на Голямата уста. Докато се криех зад една скала, покрай мен бързо се прокрадна някакъв друг човек, който явно също искаше да ги подслуша. Задържах го. Понеже той нямаше желание да се покаже пред тях, сигурно бе техен неприятел. Ето защо веднага му казах името си. Тогава той ми съобщи, че е от отряда на мимбренхосите, който през целия следобед следвал Голямата уста по петите и сега се намирал само на някакви си хиляда крачки от него и се канел да го нападне. Накарах го да ме заведе при мимбренхосите и разговарях с тях.

— Какво им нареди да правят?

— Да стоят тихо и спокойно на мястото си докато или самият аз отида при тях, или пък им изпратя някой вестоносец. После побързах да се върна, за да говоря с теб.

— Правилно си постъпил. Нашето поведение ще трябва да се определя от действията на Голямата уста. Ако е склонен да сключим приятелски договор, ще се радвам, ако ли не, тогава нека разбере, че не се страхуваме от него.

— Той няма да признае сключения мир. Ти си убил сина му. Дори и да подаде ръка на мимбренхосите за помирение, това няма да се отнася и за теб.

— Така само ще си навреди, защото…

Бях прекъснат от силен вик, който се разнесе недалеч от нас. На едно място от храстите се появи един индианец и надавайки радостни възклицания, се отправи към Хитрата змия, който беше легнал край езерото. Този човек бе съгледвач на Голямата уста и беше изпратен от него, за да разбере кои сме. След като забелязал, че повечето от присъстващите са юми, той излязъл от скривалището си сред храстите, за да поздрави вожда. Двамата поговориха известно време, а после се запътиха към нас. Ето защо ние станахме на крака. Съгледвачът ни измери с мрачен поглед, а Хитрата змия каза:

— Воинът на юмите ми извести, че Голямата уста е пристигнал тук и иска да знае какви хора са се разположили на бивак край езерото. Тъй като той е върховният военновременен вожд на нашето племе, аз съм длъжен да го поканя да дойде тук заедно с воините си. Какво ще кажат моите двама братя?

— Ти спомена ли пред съгледвача, че сме сключили мир? — попита в отговор Винету.

— Да.

— Ние знаем, че ще удържиш на думата си и първо ни се иска да чуем дали Голямата уста ще се съгласи с теб. Докато не узнаем отговора му трябва да сме много предпазливи. Нека дойде с хората си и се настани край езерото. Едната половина от водния басейн ей там до големия бук, където беше легнал ти, ще е на негово разположение, а другата ще е наша. Онзи, който премине отвъд бука, ще бъде застрелян. Запалете един огън отсреща на вашата половина, за да може вождът добре да се огледа! Аз казах!