Карл Май - Крепостта в скалите

— Идват двама! Кой е другият?

— Поразяващата ръка — отвърна моят придружител.

— Поразяващата ръка, Поразяващата ръка! — чух как се понесе шепот от уста на уста.

Човекът, който ни заговори, беше Силния бизон. Радостно изненадан, той ми подаде ръка и каза:

— Олекна ми на сърцето, защото много се тревожех за теб. Но ти как се озова тук? Мислехме или че си мъртъв, или че се намираш някъде далеч от тук.

Навярно той се беше тревожил не толкова за мен, колкото за двамата си сина, само че не биваше да го признава и така да се изложи в очите на воините си. За да го успокоя, аз веднага му дадох сведенията, които всъщност искаше.

— Мъртъв ли? Всички, които тръгнаха с мен се чувстват добре. Никой от тях не е пострадал. Воините на мимбренхосите, които ме придружаваха, както и двамата сина на Силния бизон се държаха толкова смело, че не мога да не ги похваля.

По-късно ще ти разкажа за подвизите им. А сега преди всичко друго трябва да узная колко воини водиш със себе си.

— Малко повече от двеста — отвърна той.

— Силния бизон искаше да отведе на кола на мъченията пленените юми, сред които се намираше и Голямата уста. Те храбро ли умряха или започнаха да крещят от болки?

Много добре знаех, че юмите се бяха изплъзнали от ръцете на възрастния суров, но иначе доблестен вожд, ала все пак му зададох този въпрос, за да го накажа загдето беше повярвал, че имам намерение да пусна Голямата уста да избяга. Мимбренхото доста позабави отговора си, но накрая призна:

— Великия дух не пожела да се порадваме на смъртта на тези песове. Един от тях е успял да се освободи от ремъците си, а после развързал и останалите. Те избягаха като отмъкнаха и много коне.

— Е, голямо геройство сте извършили, няма що! Юмите ще има още дълго да ви се смеят. А как се разгневи Силния бизон, когато ме видя да разговарям с Голямата уста! Но ето, че сам е допуснал да избягат всички пленници заедно с вожда си!

— Великия дух пожела да стане така. Той ни изпрати толкова дълбок сън, че не успяхме нищо да видим или чуем.

— Така мисли моят червенокож брат, но аз съм на друго мнение. Когато извърша някоя грешка, никога не приписвам вината на Великия дух, защото Маниту е безгрешен. Но на всичко станало в миналото трябва да гледаме като на нещо, което е било неизбежно. Знаят ли воините на мимбренхосите къде се намира Голямата уста в момента?

— Не. Но предполагаме, че и той ще се отправи нагоре към Алмаден. След като ни избяга, аз побързах да взема нови коне със свежи сили, както и още воини, за да го заловя отново. Наредих на мъжете, които бяха с мен незабавно да започнат да го преследват. Сигурно сега са по петите му, а когато се появя и аз с тези воини, той ще попадне между нашите два отряда и ще го смажат.

— Постъпили сте разумно. Междувременно първият ти отряд сигурно пак му е отнел стадата, които беше отмъкнал. Впрочем мога да те осведомя, че Голямата уста се намира при северния изход на долината, в която сме разположени на бивак.

— Тогава трябва да се отправим натам, за да го нападнем!

— Не прибързвай! Необходимо е първо да научиш какво се случи след като се разделихме и какво е сегашното положение на нещата.

Не разполагах с време за по-обстоен доклад и му разказах съвсем накратко всичко, което се беше случило впоследствие. Неговите хора се насъбраха около нас и със затаен дъх слушаха думите ми. Когато свърших вождът не успя да скрие голямата си радост.

— По-малко от петдесет наши воини са свършили всичко това! И моите момчета също са участвали!

По време на разказа си аз не говорих за свършеното от мен или от Винету в единствено число, а винаги използвах местоимението «ние», при което наистина се създаде впечатление, че всеки от нашия отряд имаше еднакво право да претендира за същата слава както и другите.

— Значи Хитрата змия бивакува сега в долината заедно с триста воини и нашите братя? Колко жалко! Ако не беше сключил мир с тях, още на зазоряване всичките им скалпове щяха да бъдат наши!

— Надявам се да спазвате договора, който сключихме с Хитрата змия. Желанието ви да се сдобиете със скалпове може би ще се удовлетвори по друг начин.

— Как?

— Нали ти казах, че и Голямата уста също се намира наблизо. Вярно, все още не съм го видял, но сигурно е той. Несъмнено ще се разгневи, когато чуе, че Хитрата змия е сключил с нас приятелско споразумение и мисля, че ще откаже да се присъедини към договора. Тогава непременно ще се стигне до сражение.

— Нека моят бял брат ми каже какво ще направи Хитрата змия в такъв случай!