Карл Май - Сатана и Юда

— Уф! — възкликна апачът. — Та това е моят брат Бързата стрела, вождът на нихорасите! Можем да му се покажем!

Апачът смуши коня си да излезе на открито и се насочи към четиримата. Ние го последвахме. Щом ни зърнаха, индианците спряха конете си и се хванаха за ножовете. Но още в следващия миг по-възрастният от тях извика:

— Уф! Моят приятел и брат Винету! Великият вожд на апачите е за мен като слънчевият лъч за болния, който жадува за топлина.

— А за мен появяването на Бързата стрела е като изворната вода за жадния. Моят брат е оставил пушката си у дома. Дали е тръгнал по пътеката на съгледвачите?

— Да. Бързата стрела и трима наши воини се метнаха на конете си, за да разберат в каква посока ще чуят да се разнася лаят на кучетата могольони.

— Защо е започнала вражда между тях и храбрите нихораси?

— Трима от нашите воини тръгнали нагоре по реката през земите на тези чакали. Те бяха убити. Изпроводих хора, за да попитат защо са го направили. И те не се върнаха. Тогава изпратих съгледвачи и от тях научих, че сред конете на могольоните настанал голям мор и се канели да предприемат поход и да отвлекат наши коне. Ето защо самият аз тръгнах на път, за да попитам собствените си очи. Сега се връщам.

— И каква вест ще занесе моят брат на воините си?

Бързата стрела отвори уста, за да даде желаните сведения, но веднага побърза да я затвори и ни измери нас, останалите, с проницателен поглед.

— Вождът на апачите е заедно с непознати бледолики и има даже един пленник. Как мога да отговоря тогава на въпросите му?

След тези думи Винету посочи към Фогел и каза:

— Този млад човек не е воин, но той властва над всички звуци, които радват сърцето. Когато свири на своите струни, ушите на всички, които го слушат, се изпълват с възхищение. Винету го е дарил със своето приятелство и със своята закрила.

После апачът посочи Емъри и продължи:

— Този бледолик е силен и храбър воин. Неговите каменни вигвами се издигат отвъд морето. Той притежава много стада и несметни богатства. Въпреки това тръгна да пътува, за да извърши големи подвизи. Винету е негов приятел. Той го познава отдавна, бил е заедно с него тук в планините и из саваната, а преди няколко месеца пак се срещна с него в една далечна страна отвъд две Големи води и го видя там да се бие геройски.

— Ами този тук? — попита Бързата стрела, посочвайки с пръст към мен.

— Това е моят брат Поразяващата ръка.

Очите на нихораса радостно просветнаха. Също като нас и той все още седеше на коня си. В този миг обаче пъргаво скочи от седлото, заби острието на ножа си в земята, седна до него и каза:

— Добрият Маниту изпълни най-голямото ми желание — да видя Поразяващата ръка. Нека моите прочути братя слязат от конете си и седнат при мен. Могат да поверят пленника си на моите млади воини, които добре ще го охраняват.

Скочихме от седлата. Всъщност нямахме време за губене, а и Бързата стрела навярно също, обаче за него щеше да е голяма обида, ако не изпълним желанието му. Ето защо насядахме при него в кръг, в чиито център беше забитият нож. Тримата млади нихораси развързаха Мелтън от коня, после пак му стегнаха краката с ремъка и го сложиха легнал на тревата близо до себе си. По знак на апача се отдалечиха от нас толкова, че пленникът да не може да чуе разговора ни.

Тогава Бързата стрела взе своя калюмет, натъпка го с тютюн и го запали. След като дръпнахме и последния път от лулата, вече бяхме приятели. Едва тогава вождът отговори на въпроса, зададен му от Винету преди малко:

— Могольонските песове ще изпълзят от дупките си след четири дни, за да потеглят на боен поход срещу моето племе.

— Моят брат откъде знае точното време? — осведоми се апачът.

— Видях ги да поправят амулетите си, а след това най-често има обичай да се изчакват четири дни преди да се тръгне на път.

— Къде ще ги посрещне моят брат, на своя територия, или ще избърза да ги изненада още в техните земи?

— Все още не знам. Това ще бъде решено от съвета на старейшините. Нека моят брат Винету дойде с мен, за да поговори с тях. Те ще се почувстват горди да видят при себе си и храбрия Шетърхенд.

— С радост бихме те придружили — отвърнах аз, — ала трябва да отидем при могольоните.

— При враговете на племето ми? — учудено попита той.

Накратко му обясних как стояха нещата. Известно време вождът гледа замислено пред себе си, а после рече:

— Въпреки това моите братя могат да дойдат с мен. Ако злият бледолик на име Джонатан Мелтън потърси закрилата на могольоните, той ще остане при тях.