Карл Май - Сатана и Юда

— Хмм, ще последвам съвета ви, но моля ви, сеньора, елате с мен, за да се убедите сама как се поправям!

— Ще изпълня желанието ви. Бъдете тъй добър да вървите пред мен!

Поведох я към другата страна на жилището, към стаята, където бяхме преместили Мелтън. Емъри ни следваше по петите. Когато застанахме пред завесите на споменатото помещение, лицето на Юдит все още сияеше.

— Значи тук искате да ми покажете, че сте се поправил? Ами отворете тогава!

— Да, сеньора, моето поправяне е всъщност и втората ви глупост, за която ви бях предупредил. Ето, вижте сама!

Разтворих завесите. Тя влезе вътре, огледа се, отстъпи стреснато назад и изпищя:

— Мелтън, та тук лежи Мелтън!

— Да, Мелтън — кимнах аз. — Съвсем естествено! Че кого друг очаквахте да видите?

— Мелтън, Мелтън! — повтори тя. — Но това е невъзможно! Това е някакъв номер! Мога ли да поговоря с него, сеньор?

— Не. Последвайте ме пак във вашето жилище!

Щом стигнахме там, тя се тръшна на един стол и ме погледна въпросително. Изразът на превъзходството беше изчезнал от лицето й.

— Имам навика да държа на думата си, сеньора — подех аз. — Обещах да ви кажа накъде е избягал Джонатан Мелтън. Той е на път към Силния вятър, вожда на могольоните. По-късно и вие се каните да го последвате, за да се срещнете с него при Бялата скала. Така ли е или не?

Тя бързо се изправи на крака.

— Кой ви го издаде?

— Самата вие ми го казахте.

— Аз… аз ли?

— Да. Бъдете тъй добра да си припомните вашите собствени думи: «Шетърхенд е едно глуповато нищожество, на което с истинско блаженство ще изиграя този номер!» Много ми се иска винаги да ми правят все такива тъпи номера!

Тя ме зяпна съвсем смаяна и най-сетне изпелтечи:

— Аз… аз… не ви… разбирам!

— Тогава ще трябва да ви помогна. Знаете ли чии ремъци срязахте?

— Глупав въпрос… на Томас Мелтън!

— Не. Нали току-що го видяхте къде лежи вързан. Вие бяхте тъй добра мен да освободите от плен.

— Вас… вас…?

— Да. И сега следва глупостта, която се заричахте никога да не извършвате. Главният престъпник, Джонатан Мелтън, избяга с всичките пари. Вие знаете накъде се е отправил, а аз трябваше на всяка цена също да го узная. И така, заведох ви при неговия баща, но после веднага го преместих, накарах моите хора да ме вържат и легнах на неговото място. Бях убеден, че ще дойдете, понеже видях, че направихте знак на стария Мелтън. Сър Емъри се престори, че спи. Вие тихичко се измъкнахте от стаята, появихте се при мен, прерязахте ремъците ми и проявихте деликатно внимание да ми съобщите всичко, каквото исках да знам. Съжалявам ви, защото за една дама никак не е приятно да слуша такива неща. Тъй че нека не говорим повече за това и ще завърша със забележката, че се налага да наредя да ви вържат, иначе като нищо може да ви хрумне идеята действително да освободите стария Мелтън.

— Да ме вържат, мен да вържат!? Но аз не съм в състояние да ви сторя повече никакво зло!

— О, като нищо можете! Вярно, имам възможност да ви обезвредя и без да ви връзвам и дори съм склонен да постъпя точно така, ала само при условието, че най-искрено ми отговорите на няколко въпроса.

— Добре, питайте!

— Преди малко ви обърнах внимание, че няма да успеете да ме заблудите. Ще забележа, ако ме лъжете, и тогава ще съм двойно по-строг към вас.

— Ще бъда откровена.

— Надявам се да е така заради самата вас. И така, кажете ми дали Мелтън разполага с кон!

— Има един от къщата, където прекарахте една нощ.

— Мелтън въоръжен ли е?

— Взе пушка, нож и револвери.

— Но той никога не е идвал по тези места. Ще намери ли пътя до могольоните?

— Да. Трябва само да язди нагоре по бреговете на Флухо бланко, а после да свърне към Сиера бланка, чиито възвишения ще види пред себе си. Няма как да се обърка.

— А къде се намира Бялата скала, където искате да се срещнете с Джонатан Мелтън?

— Също в Сиера бланка.

— Как му хрумна на Мелтън да избяга при могольоните?

— Аз го посъветвах така и му предложих също да се срещнем при Бялата скала. Не бих могла да бъда по-искрена към вас!

— О, можехте!

— Защо мислите така? Знам, че ще преследвате Джонатан и все пак ви издадох къде отива и къде ще ме чака. Значи го излагам на опасността да го плените. Нима можете да искате нещо повече от мен?

— Да. Поисках да узная истината, а вие ме излъгахте. Вашите сведения за могольоните и Бялата скала са неверни. Казахте ми лъжлива посока, точно противоположната, за да изгубим ценно време, а Мелтън да спечели преднина и да ни избяга. Във и около Сиера бланка живеят апачите нихораси. Бихме отишли право при тях, ако решим да следваме описания от вас път и от Флухо бланко се отправим на изток. А е тъкмо обратното — би трябвало да тръгнем в западна посока. Тогава ще стигнем до планините Могольон, откъдето са получили името си и индианците, при които иска да отиде Мелтън. Сигурно разбирате, че няма да позволя да ме измамите.