Карл Май - Сатана и Юда

След като апачът отново се изкачи горе, аз зачаках с голямо нетърпение резултата от този маскарад. Бях напълно убеден, че Юдит щеше да дойде, ала дали щеше да ми каже каквото исках да знам, това беше несигурно.

Чух я да приказва с Емъри. След известно време разговорът им замря. После измина около половин час и тогава усетих съвсем лек повей като от женски дрехи. Еврейката се появи. Ръката й опипом затърси наоколо и се докосна до крака ми. Трепнах, подобно на човек, който се е изплашил. Шепнешком тя ме предупреди:

— Тихо, сеньор Мелтън! Аз съм!

— Кой е? — прошепнах й също тъй едва доловимо.

— Аз, Юдит! Искате ли да избягате?

— По дяволите! Де да можех!

— Можете, защото ще ви помогна. Забелязахте ли знака, който ви направих?

— Да.

— Шетърхенд е едно глуповато нищожество, на което с истинско блаженство ще изиграя този номер. Преди видях как са ви вързали. Повдигнете ръцете си! Донесох нож.

Последвах подканата й. Тя преряза ремъците на ръцете ми, а после и на краката. Изправих се седнал, като нарочно вдигнах доста шум. Исках да ме предупреди да бъда предпазлив, за да не й направят впечатление моите кратки отговори. Не биваше да приказвам много-много, защото в противен случай неизбежно щеше да ме познае.

— Тихо, тихо! — предупредително прошепна тя. — Иначе моят пазач ще се събуди.

— Пазач ли? — попитах аз.

— Да. За ваше щастие той заспа, а още утре сутринта се канят да ви вземат парите, след което и свободата, и животът ви ще са в голяма опасност. Трябва да избягате при Джонатан.

— Къде е той?

— Също офейка. Аз му помогнах. Тръгна нагоре към индианците могольони, чиито вожд се казва Битсил Илче. [8] Силния вятър — Б. нем. изд. Той беше приятел на моя мъж и с радост ще посрещне Джонатан. Ако го последвате и кажете на вожда, че аз ви изпращам, сигурно ще ви приемат по същия начин. По-късно ще дойда и аз.

— Кога?

— След като си отидат тези четиримата, които се държат така, сякаш са господари на вселената. Засега все още трябва да остана тук, за да узная накъде се канят да се отправят. После и аз ще ви последвам и ще се срещна с Джонатан при Клеки-тсе, [9] Бялата скала — Б. нем. изд. където той ще ме чака. А сега изчезвайте, но внимавайте да не ви спипат!

Тя се отдалечи. Изчаках още десетина минути и след това станах, за да се изкача на платформата. Там седеше Винету.

— Моят брат познава ли Битсил Илче, вожда на могольоните? — попитах го аз.

— Да — кимна апачът. — Той е храбър воин и никога досега не е нарушил веднъж дадената дума.

— А има ли нейде в земите му място, наречено Клеки-тсе?

— Да, знам го. Защо моят брат ме пита за вожда и за това място?

— Защото Джонатан Мелтън се е отправил натам.

— Уф! Как го узна Олд Шетърхенд?

Разказах му всичко. Тогава той тихо се засмя и каза:

— Моят брат е умен и хитър като лисица. Ще яздим към Бялата скала!

Когато изминаха двата часа, уговорени с Емъри, аз слязох долу, уж за да го сменя. Той се беше отпуснал на един стол и обронил глава, се преструваше, че спи. Юдит седеше на друг стол. Посрещна ме с победоносен поглед.

— Ха, това пък какво е! — извиках аз. — Струва ми се, че ти спиш! Англичанинът си даде вид, сякаш в този момент се събужда и лицето му придоби смутено изражение.

— О, наистина! Бях задрямал, но само за няколко минути.

— За няколко минути ли? — изсмя се Юдит. — Сеньор, та вие спахте дълбоко почти два часа без прекъсване.

— Ами вие какво правихте, докато сър Емъри спеше? — попитах аз.

— Какво ли не. Даже малко се поразходих из помещенията.

— Да не сте била и при Мелтън?

— Естествено! Дори мога да ви кажа, че ще намерите празен затвора му. Той тръгна подир сина си.

— Но тогава аз трябва веднага да…

Престорих се, че съм обзет от силна възбуда. Грабнах лампата и изтичах навън. Юдит побърза да ме последва, за да се наслади на гнева ми. Бавно и спокойно Емъри тръгна подир нас. Естествено, че когато зърнах срязаните ремъци, аз изпаднах в ярост.

— Някой му е помогнал! — кипнах аз. — Невъзможно е сам да пререже ремъците си. Да знаех само кой… а-а, сеньора, струва ми се, че вие най-добре знаете кой е бил!

— Тъй ли мислите? — попита ме тя с усмивка на превъзходство. — Е, ще бъда откровена. Да, аз бях, сеньор.

— Вие, вие ли го освободихте?

— Да! И къде е втората глупост, която с такава увереност очаквахте да извърша? Че изпълнете най-сетне и обещанието си да ми кажете къде може да се намери Джонатан Мелтън! Да, да… — тук тя прихна да се смее, — вашата физиономия в момента е истинско олицетворение на глупостта. Сеньор, отидете в стаята, вижте и станете друг човек, поправете се!