Карл Май - Сатана и Юда

— Колко?

— Предлагам ти двойно по-голяма сума от онази, която ти е споменала Юдит.

— Но тогава наследникът ще получи само трохи, а ти все още ще имаш милиони и на всичко отгоре ще получиш и свободата си. Не, това е лоша сделка. А ти да не си мислиш, че ще те предам на полицията? Нямам никакво намерение да те мъкна със себе си толкова дълго.

— И какво друго смяташ да правиш?

— Ами просто да ти тегля един куршум.

— Сър, но това ще е убийство!

— Не, ще е само справедливо наказание. Ти си едно чудовище и човекът, който те унищожи, ще заслужи Божията благословия. Ще направим съвещание, за да решим участта ти. Най-вероятно зората ще възвести настъпването на последния ти земен ден.

— Няма да го направите, защото не сте мои съдии.

— Сме, сме! Ние се намираме в Дивия запад и ще действаме според неговите закони. Даже и да не споменаваме предишните ти престъпления, през изминалата нощ ни нападнахте, а после през деня ни направихте засада. Целта ви беше да ни убиете. А законът на прерията гласи: смърт за смърт!

— Сър, вразуми се де! Хайде да делим поравно!

— Не. Искаме всичко.

— Нищо няма да получиш, абсолютно нищо! — изкрещя той разярен. — Убийте ни, вече ми е все едно! Ще умра поне с радостната мисъл, че си оставаш окаян бедняк, защото никога няма да намериш парите, ама никога, никога!

Той изрева това трикратно «никога» със страшна злоба. Аз пък останах толкова по-спокоен.

— Я не се горещи! Знам каквото знам. Позната ми е и кожената чанта на сина ти, където е скрил парите си.

— Кожената…? — едвам изрече той и дъхът му секна. — Ти виждал ли си я?

При тези думи Мелтън така впери поглед в мен, сякаш от моя отговор зависеше животът му.

— Дали съм я виждал? Pshaw! Че каква ли щеше да ми е ползата, ако я бях само виждал?

— Сър, мастър, човече… в теб ли е вече?

— Хмм! Тази чанта е собственост на твоя син. Тя не те засяга. Но ти също имаш пари — твоя дял, както и сумата, която отмъкна от брат си.

— Да, имам ги тези пари, имам ги! — изкрещя той извън себе си от ярост. — Но ти няма да се докопаш до тях! Ако сатаната ти е натикал в ръцете парите на Джонатан, можеш само да му благодариш, обаче ти няма да можеш и да се докоснеш до моите пари!

— О, достатъчно е само да протегна ръце!

При тези думи аз допрях двата си показалеца до краката му. Той трепна, а очите му сякаш щяха да изскочат от орбитите си. Попитаме:

— Какво, тук? Ти да не ме мислиш за толкова глупав, че да взема да скрия парите в чорапите си и така да ми излязат мазоли?

— В чорапите не, но в ботушите. Мелтън преглътна.

— В ботушите ли? Че събуй ги тогава и надникни в тях! Можеш да ги тръскаш колкото си искаш. И пукнат цент няма да изпадне оттам.

— И то по една основателна причина, а именно защото парите не са вътре в ботушите, а между двойните им кончови.

Главата му се отпусна безсилно назад. Той затвори очи и с гаснещ глас промълви:

— Между… двойните… кончови!

После изведнъж бясно задърпа и заопъва ремъците си и започна да крещи така, че лицето му стана мораво:

— Само посмей да се докоснеш до краката ми, пес такъв! Ще разкъсам въжетата и ще ви направя на кайма!

— Жалък червей! Това са закани на умопобъркан! Ще ти оставим парите дотогава, докато самите ние пожелаем. А сега ще те развържем. Ще дойдеш с нас.

— Къде ще ходим? — попита той значително по-спокойно, понеже не му събухме ботушите.

— Ще видиш. Но само ни се подчинявай и кротувай, иначе не можеш да разчиташ на пощада!

Освободихме го от масата, а после му развързахме и краката. Накарахме го да се изкачи през отвора заедно с нас, а след това да слезе на по-долната платформа и да влезе в жилището на еврейката. Там отново здраво вързахме краката му и го оставихме легнал в помещението, съседно на стаята, където бе входът. Там беше тъмно.

Пазена от Емъри, Юдит се намираше през три помещения по-нататък.

Аз отидох при нея, докато Винету се върна горе. Тя седеше на един стол, обърнала гръб на Емъри, и се престори, че не забелязва моето появяване.

— Искаш ли да те сменим? — попитах англичанина, като затворих очи, наклоних глава настрани и я подпрях с длан. Тази пантомима беше знакът за спане. Емъри веднага ме разбра и каза:

— Наистина съм изморен. Трябва малко да поспя.

— Добре, но кой ще те смени? Аз си имам работа и Винету също е зает. А на Фогел не ми се иска да поверявам толкова важен пост.

— Важен ли? Все ще може да опази една фуста.

— Това би могъл, обаче доведох и друг пленник — стария Мелтън.