Карл Май - Сатана и Юда

— Да, да, радвам се. Изключително много се радвам — изсъска тя, като сви юмруци и скръцна със зъби.

— Тогава ще удвоя радостта ви, като ви съобщя, че Винету и сеньор Фогел също не са вече в подземния свят. Тайният канал помогна не само на вашия годеник да избяга, но и на нас ни върна свободата.

Тогава тя изфуча като побесняла котка:

— Вашият късмет е хилядократно по-голям от акъла ви! Но не се радвайте чак толкоз много! Все пак успях да ви изиграя най-хубавия номер!

— Какъв ли ще е той?

— Ами такъв; че помогнах на Мелтън да избяга. Той нямаше никаква представа за съществуването на канала. Никой не знаеше, че по тази вода може да се излезе от пуеблото. Обаче моят мъж, вождът, ми издаде тайната, за да се възползвам от нея в случай на голяма опасност.

— И тази голяма опасност настъпи днес, така ли?

— Да. Днес показах на Джонатан този спасителен път и само половин час по-късно чухме да викат вашите имена. Вие бяхте вече тук. Джонатан побърза да избяга и… наистина се измъкна от лапите ви.

— Нищо! Никак не държа на самия него. Нали остави парите тук!

— Тъй ли мислите? Колко сте ми умен! И за какъв голям глупак го смятате! Въобразявате си, че ще е нужно само да протегнете ръка и да пъхнете парите в джоба си, ама страшно много се лъжете. Той си взе парите.

— Само част от тях!

— Не, всичките! Една кожена чанта пълна с държавни облигации и други ценни книжа.

— По дяволите! Какъв малшанс! А и неговият старец също избяга!

Казах всичко това с възможно по-гневен тон.

— И той ли? — попита тя и очите й заблестяха от радост. — Как разбрахте?

— Бърлогата му е празна.

— Че нима знаехте къде е тя?

— Един етаж над вас. Ние се спуснахме в котловината по няколко навързани едно за друго ласа, а когато ни забелязаха и се развикаха за помощ, старият Мелтън беше долу край огъня на постовете и затова успя незабавно да избяга през теснината.

— Чудесно! — извика тя тържествуващо. — Веднага след това и синът му се измъкна през канала, тъй че сигурно са се срещнали и заедно са офейкали.

— Накъде?

— Накъде ли? Навярно страшно много ви се ще да го узнаете, нали?

— Естествено. В този случай моето любопитство е не по-малко от вашето. И вие много бихте искала да знаете в каква посока ви се е изплъзнал вашият любим, нали?

— Да се е изплъзнал от мен ли? Ха-ха-ха! — закиска се тя.

— Смейте се, смейте се! Мен няма да заблудите. Той е избягал и от вас. Никога повече няма да видите нито него, нито парите му.

— Никога ли? Сеньор, аз пък ви казвам, че ще се срещна с него, когато пожелая.

— Глупости! Та вие не знаете накъде е тръгнал.

— Знам не само това, ами знам дори и къде ще ме чака.

— И аз го знам!

— Вие ли? Струва ми се, че бълнувате! Мястото е известно само на двама души, а именно на него и на мен.

— На трима! Спокойно можете да ме причислите към посветените! Преди да си тръгна от пуеблото, ще ви кажа мястото.

— Нищо няма да ми кажете, нищо! Сигурно ме мислите за толкова глупава, че ако ви позволя да ме ядосате, в яда си ще взема да изтърся нещо, което не би трябвало да издавам. Ала криво сте си направил сметката! И изобщо днес е такъв ден, в който нито една от сметките ви няма да излезе вярна. Джонатан ви избяга заедно с парите си, а и баща му е офейкал със своята сума. Е, да, поне него да бяхте спипали! Трябваше само да му събуете ботушите. Той е скрил своята част от парите между двойните си кончови.

— Мътните го взели! Между двойните кончови! Този тип можех да го спипам досега на няколко пъти! Е, това е то, като нямам никакъв късмет!

— И най-хубавото в цялата история е, че никога повече няма да ги видите и двамата.

— Ами! Ще надуша дирите им и ще ги преследвам, докато ги заловя.

— Никога, никога няма да стане! Погрижили сме се затова! Гнездото завинаги е празно, сеньор!

— О, не е. Та нали вие сте все още в него!

— Аз ли? Че за какво съм ви аз? Аз съм бедна. Почти нищо не притежавам. Простих се даже и с косата си. По ваша вина! Мен ще трябва да ме оставите на мира!

— За «трябва» и дума не може да става. Всичко зависи от моята воля.

— От вашата воля ли? По отношение на мен нямате никаква власт. Че какво толкова съм направила, което да ви дава право да ми посягате? И изобщо имали ли сте някога право да използвате насилие срещу когото и да било? По-скоро ми се струва, че винаги сте се бъркал все в чужди работи и сте ловил риба в чужди води.

— Да, много пъти съм хвърлял въдицата си, а занапред смятам да го правя и още по-често. Първо вие ще се закачите на кукичката ми. Ще ви задържа и ще наредя да ви пазят, докато свърша останалото. После нямам нищо против да вървите накъдето си пожелаете, ако щете можете да хукнете и подир вашия Джонатан. Сега-засега съм любопитен само да видя по какъв начин сте затворила дупката във вашата кухня толкова здраво, че не успяхме да излезем.