Карл Май - Сатана и Юда

В същия миг Юдит рязко се обърна.

— Струва ми се, че той ви беше избягал. Нали преди малко така казахте?

— Да, но пак ни падна в ръцете.

— Наистина сте цял сатана! Какво ще правите с него?

— Най-напред ще му събуем ботушите и ще понадникнем малко в двойните им кончови. Както виждате, сеньора, радостта ви беше преждевременна, а иронията ви — съвсем не на място.

— Де да си бях мълчала! А сега тези пари са загубени! Раздрънках се дори без да ме питате!

— Лъжете се. Все пак аз ви подведох да говорите.

— Как ли пък не!

— О, така е! Ще бъда искрен и ще ви призная, че старият Мелтън ни падна в ръцете веднага с проникването ни в пуеблото, преди още да знаехте, че сме тук. Изненадахме го в жилището му и го вързахме. Бях сигурен, че у него има пари. Много ни се искаше да разберем къде ги е скрил, а най-лесно можехме да го узнаем от вас.

Тогава тя скочи от стола, втурна се към мен и размахвайки пред лицето ми ръцете си със свити пръсти като нокти на граблива птица, злобно изсъска:

— Лъжец, чудовище! Така значи мамите хората! Под маската на най-почтен човек криете такова коварство, което е направо неописуемо! Как ми се иска да ви издера лицето!

Усмихнах й се най-спокойно.

— Само да поискам, ще извършите и друга, далеч по-голяма глупост.

— Не, никога, никога! — увери ме тя гневно. — Сигурно е, че няма повторно да ви доставя радостта да ме надхитрите. Навярно пак искате да изкопчите нещо от мен и за тази цел ми тръснахте една опашата лъжа.

— Лъжа ли? И мога ли да узная каква е тя?

— Ами че сте пленили стария Мелтън.

Тъкмо този отговор желаех да получа. Юдит не подозираше, че й готвех такава клопка, по-опасна от която едва ли можеше да има за нея в момента. И тя беше вече на път да извърши втората глупост.

— Това ли било лъжа? — рекох аз. — Много ми се ще да разбера каква ли цел бих могъл да преследвам с подобна неистина!

— И вие, и аз го знаем много добре. Или можете да ми докажете, че говорите истината?

— Да.

— Къде е Мелтън? Покажете ми годе!

— Невъзможно е да ви го доведа. Вързан е.

— Празни приказки! Е, аз мога да отида при него. Но естествено, вие няма да ми позволите.

— Защо не? На драго сърце!

— Хайде тогава да вървим!

— Добре, елате!

Взех лампата и заедно излязохме от помещението, отправяйки се към стаята, където лежеше Мелтън. Щом го зърна, тя се изплаши.

— Значи е истина, истина е! Сеньор Мелтън, как допуснахте да ви заловят?

— Че нали и вас ви плениха! — изръмжа той.

— Това е друго нещо! Вие сте мъж, бяхте въоръжен, а аз съм…

— Мълчете! — прекъснах я аз. — Изпълних желанието ви и ви показах пленника, но няма да търпя да разговаряте с него. До сутринта той ще остане да лежи тук. Щом се разсъмне, ще си направим удоволствието да поразгледаме ботушите му. А сега ме последвайте!

Обърнах й гръб и нарочно тръгнах пръв, като внимавах поведението ми да изглежда съвсем непринудено. Все пак успях да забележа, че зад гърба ми тя му направи знак. Той можеше да означава само едно, че щеше да се върне при него. А намерението ми беше да я подлъжа да направи точно това. Исках да узная от нея накъде е избягал Джонатан и много вероятно беше тя да го каже на стария, ако успееше тайно да се промъкне до него.

— Е, все още ли ме смятате за лъжец? — попитах я аз, след като отново се върнахме в стаята.

— Този път казахте истината, но въпреки това ще бъда дваж по-внимателна. Няма да можете да ми поставите друга клопка!

— Почакайте само! А теб, Емъри, те моля да бъдеш непрекъснато нащрек. Двамата пленници не бива да се срещат и да разговарят. Тази сеньора като нищо е способна да помогне на стария да избяга. След два часа ще дойда да те сменя. По-рано ми е невъзможно.

— Well, ще изпълня дълга си, макар че съм дяволски изморен. Направих му знак и си тръгнах. Той ме разбра и ме придружи до входното помещение. Там тихо ме попита:

— Каква е тая работа със спането? Защо ме питаш дали съм изморен?

— Искам да я накарам да отиде при стария. Поговори сега да речем десетина минути с нея възможно на по-висок глас, за да не чуе какво става тук в предните помещения. После привидно ще заспиш и няма да се събуждаш преди да съм се върнал в стаята.

— Ами ако тя се опита да излезе?

— Няма да й пречиш.

— Но нали може да вземе наистина да освободи стария?

— Няма. Ще го преместя оттам и сам ще легна на неговото място.

— Великолепно хрумване! Любопитен съм да видя дали този номер ще мине.

Той се върна при Юдит, а аз накарах Винету да слезе долу. Пак затъкнахме устата на стария Мелтън и го пренесохме в едно помещение в лявата част на жилището. После Винету ме върза по същия начин като Мелтън и ме остави легнал на неговото място. Беше ми свалил колана, а и иначе в цялото облекло се бяхме постарали да постигнем възможно по-голяма прилика.